Определение № 1433 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 330/2025 г.

Производство по чл. 213а, ал. 7, във вр. с чл. 229 следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "ОГЛ - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ – Германия (ОГЛ Фууд), чрез адв. Г. Горанов., срещу Определение № 18799/04.10.2024 г., постановено по адм. д. № 3561/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което, на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, е върната касационна жалба, подадена от дружеството срещу Решение № 10278/28.06.2024 г., постановено по адм. д. № 3561/2022 г. на Административен съд София-град. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на съдебния акт, като се сочи, че неправилно, с разпореждане, съдът е дал на касатора указания да внесе по сметка на Върховния административен съд (ВАС) държавна такса в размер на 370 лв., на основание чл. 227а, ал. 1 от АПК, вместо дължимата държавна такса за касационно производство по дела с определяем материален интерес, съгласно чл. 227а, ал. 3 от АПК, която е в размер на 4,49 лв..Поддържа се, че по делото е внесена държавна такса с преводно нареждане от 01.08.2024 г., която представлява 0,8% от материалния интерес по делото, възлизащ на 560, 08 лв. Ответникът по частната жалба - директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница- Пловдив при Агенция "Митници" не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт намира частната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ОГЛ Фууд срещу Решение № РТД 3000-587/18.03.2022/32-90450, издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция "Митници", с което се отказва освобождаване на предоставен депозит в размер на 560, 08 лв. за внос на пресни тиквички, оформени с митническа декларация с МРН 21BG003010026808R2/04.05.2021 г., като депозитът се задържа за заплащане на вносно мито, преизчислено на база стандартна вносна стойност за процесните стоки. С Решение № 10278/28.06.2024 г., постановено по адм. д. № 3561/2022 г. по описа на АССГ, съдът е отхвърлил оспорването на немското дружество срещу митническото решение, като в полза на ТД Митница Пловдив при Агенция "Митници" са присъдени направените разноски по делото. Срещу постановеното съдебно решение е подадена касационна жалба с вх. № 23260/23.07.2024 г. от ОГЛ Фууд по описа на съда, която е била оставена без движение с Разпореждане № 12788/25.07.2024 г., постановено по адм. д. № 3561/2022 г. на АССГ. С него, на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, е указано на касатора да внесе в 7-дневен срок по сметка на ВАС държавна такса в размер на 370 лв. на основание чл. 227а, ал. 1 от АПК. Разпореждането е връчено на 29.07.2024 г. С молба от 01.08.2024 г., депозирана от ОГЛ Фууд до административния съд, е направено искане за изменение на разпореждането, с което е определена държавната такса. Към молбата е представено преводно нареждане от 01.08.2024 г. за внесена държавна такса в размер на 4, 49 лв., представляваща 0, 8% от материалния интерес по делото, който е в размер на 560, 08 лв. В молбата е направено уточнение, че именно това е дължимата държавна такса за касационно производство, съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 3 от АПК. С Разпореждане № 13687/02.08.2024 г., административният съд е оставил без уважение депозираната от немското дружество молба за изменение на Разпореждане № 12788/25.07.2024 г. по адм. д. № 3561 по описа на съда за 2022 г., а касационната жалба на ОГЛ Фууд е оставена без движение, като е указано на касатора в 7-дневен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВАС държавна такса в размер на 365, 51 лв. Разпореждането е връчено на адресата на 09.09.2024 г. С обжалваното в настоящото производство Определение № 18799/04.10.2024 г. по адм. д. № 3561/2022 г. на АССГ е върната касационната жалба на ОГЛ Фууд поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 02.08.2024 г. Съдът е приел, че съобщението за разпореждането е връчено надлежно на страната, като в предвидения 7-дневен срок от касатора не е внесена изискуемата държавна такса и така касационният жалбоподател не е отстранил нередовността на жалбата. Постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 213, т. 3 АПК, условие за редовност на касационната жалба е прилагането на документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. Съгласно чл. 227а, ал. 1 АПК, „касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, и в размер на 370 лв. за организациите". Според чл. 227а, ал. 3 от АПК, когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв., таксата е в размер 4500 лв. В настоящия случай подадената касационна жалба е срещу решение на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу административен акт на митническата администрация, с който на ОГЛ Фууд се отказва освобождаване на предоставен депозит в размер на 560, 08 лв. за внос на пресни тиквички, оформен с митническа декларация с МРН 21BG003010026808R2/04.05.2021 г., като депозитът се задържа за заплащане на вносно мито, преизчислено на база стандартна вносна стойност за процесните стоки. Видно от оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, обжалваемият материален интерес е в размер общо на 560, 08 лв., която сума представлява отказания за възстановяване депозит по Решение № РТД 3000-587/18.03.2022/32-90450 на директора на ТД Митница Пловдив при Агенция "Митници". Дължимата държавна такса следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 3 от АПК, а именно 0,8% от материалния интерес по оспорения административен акт, който е 560,08 лв. и възлиза на сума в размер на 4,49 лв. Предвид изложеното следва да се приеме, че касационната жалба не е страдала от обсъжданата нередност, защото дължимата държавна такса е своевременно внесена от жалбоподателя с преводното нареждане по молбата от 01.08.2024г. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение