Определение № 152 от 12.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2022 г.

Производството е с правно основание чл.307 ГПК. Образувано е въз основа на подадена молба за отмяна № 261069 от 26.01.2022г. от Н. Г. Р. и Д. А. Р., двамата граждани на Руската Федерация, чрез процесуалния им представител адвокат М. на влязло в сила решение № 1195 от 20.12.2019г. по в.т.д. № 1503 по описа за 2019г. на ОС Варна, с което е потвърдено решение № 3675 от 9.08.2019г. по гр.д.№ 6484/2019г.на РС Варна като са отхвърлени исковете им за осъждане на „Миг-Маркет“ООД да им върне заплатените суми по договор от 17.12.2014г.за поддръжка и управление на апартамент № 57, в апартаментен /студиен/ хотел „Силвър Бийч“, корпус „А“, поради нищожност на клаузата по т.2.1 от договора, представляващи вноски за 2015г. и 2016г. в размер на 4 805.29лв., ведно със законната лихва, считано от 8.05.2018г. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.1, като новото обстоятелство, на което се позовават е постановен съдебен акт – решение № 80 от 4.11.2021г. по гр.д.№ 1213/2020г. на ІV г.о. на ВКС, за което твърдят, че разрешава по различен начин идентичен на спорния по влязлото в сила решение въпрос. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Миг-Маркет“ООД, представлявано от управителя Н., с който оспорват както нейната редовност, поради липса на надлежно учредено процесуално представителство, така и допустимостта, поради просрочие на подадената молба, както и нейната основателност поради липса от обективна и субективна страна на идентичност между правния спор, предмет на решението, чиято отмяна се иска и на сега представеното. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на допустимостта на така постъпилата молба за отмяна, както и във връзка с възраженията на ответната страна, намира следното: Възражението за нередовност на молбата е неоснователно, защото на л.46 от приложеното гр.д.№ 1503/2019г.на ОС Варна е налице пълномощно, подписано от молителите, с което те са упълномощили адвокат М. да подава молби за отмяна. Възражението за просрочие на подадената молба също е неоснователно. Новото обстоятелство – решение № 80 по гр.д.№ 1213/2020г. на ІV г.о. на ВКС е окончателен съдебен акт, който е обявен на 4.11.2021г. С обявяването му, той се счита за известен, включително и за молителите. Броим от 4.11.2021г. ,срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, е изтекъл на 4.02.2022г., а молбата за отмяна е подадена на 26.01.2022г. Настоящият съдебен състав, обаче, дължи служебна преценка за допустимостта на подадената молба за отмяна и пред вид заявеното в нея основание, съгласно чл.307 ГПК и приетото в т.10 от ТР № 7 от 31.02017г. по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. В случая, същата е недопустима, по аргумент от т.1 от цитираното т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която „последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение“. В мотивите е обяснено, че даването на тълкуване на приложимия по делото закон в друг смисъл, различен от възприетия във влязлото в сила съдебно решение, не предизвиква последиците, които настъпват при откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. При наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, обуславящи преценка за основателност на молбата, ВКС би отменил решението изцяло или отчасти и върнал делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото. Последващото тълкуване, което противоречи на изложеното в решението на съда тълкуване на правната уредба, обаче не може да породи право за пререшаване на правния спор, респективно не може да предизвика отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Липсата на заявено надлежно основание, по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК за отмяна, налага приемането на подадената молба за недопустима и оставянето й без разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд