Определение № 2079 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1578/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Б. Г., с посочен постоянен адрес в [населено място], срещу определение № 247/15.01.2025 г., постановено по адм. дело № 957/2024 г. по описа на Административен съд /АС/ – Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу твърдян отказ на „Интеладвайзърс" ЕООД, гр. София като администратор на лични данни да предостави искания от него достъп до такива. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно в обжалваните части, иска отмяната им и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – „Интеладвайзърс“ ЕООД, гр. София, не взима становище. Върховният административен съд, Пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Г. Б. Г., срещу твърдян отказ на „Интеладвайзърс“ ЕООД за предоставяне на достъп до негови лични данни по адресирано до дружеството заявление от него. За да постанови обжалваното определение и след анализ на относимите материално правни норми, АС – Плевен е приел подадената жалба за недопустима, като е посочил, че няма доказателства за това дали и кога заявлението, подадено по електронен път от Г. е получено от дружеството, както и че жалбата до съда е подадена към момент, към който срокът за предоставянето на достъп до исканата информация не е бил изтекъл. С оглед изложеното жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година /Регламента/ субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните. Срокът за предоставяне на данните е регламентиран в чл. 12, § 3 и § 4 от Регламента и същият е един месец от получаване на искането по чл. 15, с възможност да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. В българското законодателство горната регламентация намира място в чл. 55, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, според който субектът на данни има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват негови лични такива, които го засягат, и ако това е така, да получи достъп до тях, като администраторът предоставя информацията по ал. 1 в срока по чл. 53, ал. 3 – в срок до два месеца от получаване на искането, като същият може да бъде удължен с още един месец, когато това се налага поради сложността/броя на исканията. В настоящия случай, видно от представеното от Г. копие от електронната му поща, последният е изпратил заявлението по електронен път на 23.07.2024 г., като жалбата му до съда е подадена едва 3 дни по-късно - на 26.07.2024 г. От предходното, правилно административният съд е приел, че дори и заявлението да е получено от „Интеладвайзърс“ ЕООД, за което липсват доказателства, то безспорно срокът за произнасянето по него не е изтекъл към датата на подаване на жалбата до съда. Ето защо е обоснован изводът на АС – Плевен, че в случая не е налице формиран отказ, респективно подадената пред него жалба е недопустима и безпредметна. С оглед изложеното, постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение