Определение № 250 от 05.05.2026 г. на ВКС по н. д. № 417/2026 г.

Производството е по чл.43, т.3 от НПК. С Разпореждане № 107/27.04.2026 г. по н.ч.х.д. № 260/ 2025 г. на председателя на РС Кнежа производството по делото е прекратено и е постановено същото да се изпрати на ВКС за упражняване правомощието му по чл.43, т.3 от НПК. Върховният касационен съд, ІІІ н.о., намери следното: Производството по НЧХД № 260/ 2025г. по описа на РС Кнежа е образувано по тъжба, подадена от Р. Д. от [населено място] срещу М.Г., Г.Е. и В.Е., тримата от [населено място], за престъпление по чл.146 във вр. с чл.148 от НК. По тъжбата, подадена първоначално в РС Бяла Слатина е било образувано н.ч.х.д. № 385/2024 г. по описа на съда за 2024 г. След отвод на всички съдии и при упражнение правомощията си по чл.43, т.3 от НПК ВКС е определил делото да бъде разгледано от РС Кнежа. Първоначално е било разпределено на съдия П. Т., който е насрочил същото за 12.02.2026 г. и провел съдебно заседание, в което не са постъпили искания за отвод към състава на съда, даден е ход на делото и са събирани доказателства в хода на съдебното следствие, като делото е отложено за 23.04.2026г. В проведеното на посочената дата съдебно заседание, съдията докладчик е намерил, че спрямо него са налице основания за самоотвод по чл.29, ал.2 от НПК, като се е аргументирал с „ поведението и държанието на страните в продведеното о.с.з. на 19.02.2026 г. помежду им, по отношение на процесуалните им представители /защитник и повереник/, както и косвено по отношение на съда излизащо от рамките на приетото….“ .(протоколът от заседанието проведено на 12.02.2026 г. е изготвен на 19.02.2026г- бел ВКС). Делото е било преразпределено на втория съдия в РС Кнежа М.К., която е и председател на съда. С разпореждане № 106/27.04.2026 г. съдия К. също се е отвела от разглеждането на делото по съображение, че частната тъжителка е заявявала многократно искания за отвод на съдиите от РС Кнежа, което е направила отново по конкретното дело с молба вх.№ 1346/ 27.04.2026 год., в която е изложила „доводи за процесуално бездействие и невъзможност за осигуряване на безпристрастен процес.“ По този начин е била изчерпана възможността и определения от ВКС, в изпълнение на правомощията му по чл.43, т 3 от НПК, съд да сформира състав, който да го разгледа, поради което и делото е било изпратено отново на ВКС да определи друг, еднакъв по степен съд, на когото да го възложи за разглеждане. Гореизложеното процесуално развитие на делото, вследствие на което е осъществен отново визирания в чл.43, т. 3 от НПК фактически състав не е самоцелно. Настоящият състав на ВКС намира за необходимо да го посочи, понеже предвидената в чл.43, т.3 от НПК възможност за промяна на местната подсъдност, следва да бъде реализирана след проявена дължима отговорност в рамките на възложеното правораздаване, с което са натоварени съдиите. ВКС нееднократно е имал повод да посочи, че в производството по чл.43, т.3 от НПК, преценката за основателността на причините, обусловили реализираното право на самоотвод по чл. 29, ал.2 от НПК, е извън предмета на конкретното произнасяне от касационната инстанция, но упражняването му не следва да е за сметка на възможността въобще да бъде реализирано търсеното правораздаване, включително и в контекста на заложените в материалното право давностни срокове. С оглед гореизложеното, след като съдът, на който делото е възложено за разглеждане не може да образува състав, налице са отново основанията по чл.43, т.3 от НПК за промяна на местната подсъдност. Делото следва да бъде изпратено на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, а именно на РС Враца, който се намира в териториална близост и в този смисъл затрудненията на страните ще бъдат в най - малка степен. Водим от горното и на основание чл.43, т.3 от НПК, ВКС, IIІ НО,