Определение № 18 от 04.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 118/2015 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано, по направено искане с определение от 13. 01 .20 15 г., по нчхд № 15578/2014 г, на съдията – докладчик при Районен съд гр.София, за промяна в подсъдността, основано на чл. 4 3, т. 1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането на посоченото основание е не основателно и не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе по направеното искане, съобрази следното: Посоченото от Софийск ия т район ен съд основание за промяна в подсъдността, е чл. 4 3, т. 1 НПК, т. е., “когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”. Видно от данните по делото и изявленията на страните, подсъдимата, както и всички свидетели, са от района на Варненския районен съд. При тези данни, настоящата инстанция счита, че са налице условията на чл. 4 3, т. 1 НПК – всички участници в процеса, са от съдебния район на Варненския районен съд, п оради което с оглед на процесуална икономия и бързина, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от Район ен съд гр. Варна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение