Определение № 7890 от 15.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3494/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Общински съвет – Пловдив, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Йотова, с искане за изменение на решение № 5528 от 28.05.2025 г., постановено по адм. дело № 3494/2025 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, в частта му за разноските. В искането се излагат доводи за прекомерност на присъдените от съда в полза на касационния жалбоподател разноски, направени пред двете съдебни инстанции, като се твърди, че са несъответни на процесуалните действия, извършени от касатора. По тези съображения се претендира тяхното редуциране. Ответникът – „Транс Елгол България“ ООД, гр. Пловдив, чрез адв. П. Иванов, в постъпил писмен отговор на искането за изменение на решението в частта за разноските, излага съображения за неговата неоснователност. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за изменение на решението в частта му за разноските за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, второ отделение е отменил изцяло решение № 328 от 10.01.2025 г., постановено по адм. дело № 2518/2023 година по описа на Административен съд – Пловдив и вместо него е постановил друго, с което е отменил решение № 176, взето по Протокол № 11 от 29.06.2023 г. на Общински съвет – Пловдив и решение № 225, взето с Протокол № 13 от 26.07.2023 г. на Общински съвет - Пловдив, в частта за имот с идентификатор 56784.522.770 по КККР на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ V-770 - административна сграда, кв. 170 /308 – стар/ по регулационния план на ЦГЧ на град Пловдив. С решението съдът е осъдил Община Пловдив, да заплати на „Транс Елгол България“ ООД, гр. Пловдив сумата от 4180лв. /четири хиляди сто и осемдесет лева/, представляваща разноски за двете съдебни инстанции. В решението си съдът изрично е посочил, че разноските представляват направените от страната разходи пред двете съдебни инстанции, като същите са описани в приложените списъци по чл. 80 ГПК, както следва: 2310лв. - разноски в първата инстанция (1500лв. адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред Административен съд – Пловдив, 700лв. депозит за вещо лице, 50лв. държавна такса за образуване на съдебно производство и 60лв. такса за публикуване на оспорването в Държавен вестник) и 1870лв. - разноски в касационната инстанция (1500лв. адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред Върховния административен съд и 370лв. държавна такса за касационно оспорване) или общо – 4180лв. Съдебните разноски са присъдени на основание чл. 143, ал. 1 АПК с оглед своевременно направеното от процесуалния представител на касатора в касационната жалба искане за присъждането им, представените списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за тяхното реално извършване пред двете съдебни инстанции. Отговорността за разноски в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските. В случая всички предпоставки са били налице, което обстоятелство е съобразено при постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се иска. Неоснователно е искането на процесуалния представител на Общински съвет – Пловдив за намаляване размера на така присъдените от съда разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда възможност за съда да присъди по-нисък размер на разноските, единствено в частта относно адвокатския хонорар, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение. Преди всичко следва да се посочи, че става въпрос за възможност, а не за задължение на съда за редуциране на заплатеното адвокатско възнаграждение. Нормата изрично визира, че намаляването на заплатения адвокатски хонорар е допустимо само „по искане на насрещната страна“, каквото искане в случая не е заявено от процесуалният представител на Общински съвет – Пловдив пред касационната инстанция. Такова искане е заявено надлежно само пред първоинстанционния съд. Освен това, намаляването от съда на заплатен адвокатски хонорар е допустимо, когато последният не е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай присъдените в полза на дружеството разноски в първоинстанционното производство за адвокатска защита са в размер, близък до минимално определения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и са изцяло в съответствие с фактическата и правна сложност на делото – предмет на оспорване е изменение на план за регулация на ЦГЧ на гр. Пловдив. Следва също така да бъде отбелязано, че адвокатският хонорар на процесуалния представител на ответника адв. Йотова е в размер, сходен на този, присъден от съда в полза на касатора, поради което наведените оплаквания за липсата на фактическа и правна сложност на делото се явяват неоснователни. Поради всичко изложено искането на Общински съвет – Пловдив, за изменение на решението, в частта му за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, второ отделение