Определение № 3982 от 22.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2909/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано по частна жалба на „РИЛА КОМЕРС“ООД, [населено място], срещу определение №3885/17.04.2026 г. по гр. дело №1742/2024 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока за обжалване на разпореждане от 07.07.2025 г. по гр. дело №1742/2024 г. на Софийския градски съд, с което е върната касационната жалба на „РИЛА КОМЕРС“ООД срещу решение №6449/25.11.2024 г. по гр. дело №1742/2024 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че не са налице основанията на чл. 64, ал. 2 ГПК и е оставил без уважение молбата на „РИЛА КОМЕРС“ООД за възстановяване на срока. Управителят на „РИЛА КОМЕРС“ООД Г. К. е ползвала отпуск за временна неработоспособност от 16.09.2025 г. до 25.09.2025 г., а срокът за обжалване на разпореждане от 07.07.2025 г. по гр. дело №1742/2024 г. на Софийския градски съд е изтекъл на 11.09.2025 г. За да е налице особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК освен непредвидима, пречката за спазване на срока трябва да е и непреодолима според обикновеното разбиране за добро водене на делото. В случая очевидно дружеството чрез управителя си Г. К. е имало възможност при полагане на необходимата грижа да спази срока. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.