Определение № 629 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 181/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. В. П., Д. Г. Ч. и М. Е. В. – всички нотариуси, вписани в регистъра на Нотариалната камара, първият с район на действие РС – Девин, а останалите РС – Царево чрез адв. А. Кашъмов, против определение № 1440 от 21.11.2024 г., постановено по адм. д. № 1312/2024 г. по описа на Административен съд - София - област, с което са оставени без разглеждане жалбите им против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № СД-05-262/29.10.2024 г. на министъра на правосъдието и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Молят за отмяната му. Ответникът – министърът на правосъдието, в писмено становище, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срок от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд - София – област оставя без разглеждане като недопустими, на основание чл. 159, т. 4 АПК, жалбите на Ц. В. П., Д. Г. Ч. и М. Е. В. против разпореждане за предварително изпълнение, посочено в т.ІІ от заповед № СД-05-262/29.10.2024 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 12, ал.3 и ал.4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) във връзка с проведен конкурс за нотариуси е наредено вписване в регистъра на Нотариалната камара на спечелилия за съдебен район на Районен съд – Царево - А. В. В. и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от обжалване на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, тъй като легитимирани да обжалват заповедта, съответно и разпореденото с нея предварително изпълнение са само лицата, участващи в конкурса за нотариуси за съответния съдебен район. Посочва, че от една страна всички жалбоподатели вече са нотариуси, вписани в Нотариалната камара, поради което не се явяват адресати на заповедта, а от друга страна М. В. не е участник в конкурса, поради което не попада в ограничения кръг правни субекти, имащи право да оспорят акта и съответно допуснатото с него предварително изпълнение, а Д. Ч. не е заявил участие в конкурса за район Царево, предвид, че е действащ нотариус в този район, поради което за него също не е налице правен интерес от обжалване на разпореденото предварително изпълнение. Излага съображения по отношение на Ц. П., който е допуснат до участие в конкурса, макар, че е действащ нотариус в друг съдебен район, че за него също не е налице правен интерес от оспорване на разпореденото в т.ІІ от заповедта за вписване в регистъра на Нотариалната камара на спечелилия конкурса за съдебен район на Районен съд – Царево предварително изпълнение, тъй като същият не се е явил на писменият изпит като не сочи обстоятелства на препятствие, които не са породени от лично желание за неявяване на изпита. Посочва, че допуснатото в заповедта на министъра на правосъдието предварително изпълнение по никакъв начин не засяга права или законни интереси и не е насочено да предизвика промени в правната сфера на действащите нотариуси. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея правилно е приложил закона. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на съдебно производство (аргумент от чл. 159, т. 4 АПК), включително и в производство за защита срещу разпореждане, с което се допуска предварително изпълнение на административен акт, съгласно чл. 60, ал.1 АПК. Разпоредбата на чл. 60, ал.5 АПК, визира самостоятелно обжалване на разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение, независимо от оспорването на административния акт, но и в този случай право на защита срещу това разпореждане имат субектите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт или за които той поражда задължения по аргумент от чл. 147, ал. 1 АПК, очертаващ кръга на лицата, притежаващи правото да оспорват пред съда административните актове. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Неоснователно в частната жалба се навеждат доводи за неправилно тълкуване на чл. 56 и чл. 120, ал.2 (неправилно посочена от жалбоподателите като ал.3, каквато не съществува) от Конституцията на Република България (РБ) относно направеното тълкуване от първоинстанционният съд за липса на правен интерес. С разпоредбата на чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБ се въвежда принципът на общата клауза на обжалване на всички административни актове пред съдилищата, с които се засягат права и интереси на гражданите и юридическите лица, освен изрично посочените със закон. Съгласно решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова „засягане“ е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Според цитираното решение съдържанието на „засягането“ по смисъла на чл. 120, ал.2 от Конституцията трябва да се тълкува в неразривна връзка с чл. 56 от Конституцията, където е уредено основното право на защита на всеки гражданин. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на административния акт, дали и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. Както беше посочено по-горе правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теорията винаги са били трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. В случая обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд извежда подробни мотиви за всеки един от жалбоподателите, които настоящата инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК напълно споделя, поради което не намира за нужно да ги преповтаря, относно това, че за всеки един от жалбоподателите не е налице пряк, личен и непосредствен интерес от обжалване на постановеното в т.ІІ на заповед № СД-05-262/29.10.2024 г. на министъра на правосъдието предварително изпълнение. Правилно съдът приема, че правният интерес от оспорване на допуснатото със заповедта предварително изпълнение не е тъждествено на евентуалното засягане на икономическите интереси на жалбоподателите. Ето защо като прави извод за недопустимост на жалбите първоинстанционният съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. В този смисъл Определение № 10669/20.10.2021г. по АД № 9874/2021г. на ВАС, Определение № 11120/17.7.2019 г. по АД № 7722/2019г. на ВАС и др. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъдят Ц. В. П., Д. Г. Ч. и М. Е. В. да заплатят на министерството на правосъдието сумата 200 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,