Определение № 3294 от 21.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2023/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на З. С. Й. и Н. Й. И. срещу определение № 248 от 04.06.2025 г., постановено от състав на Бургаски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 184/25 по описа на същия, с което потвърдено определение №783/19.03.2025 г. по гр.д. №536/24 на ОС-Бургас, с което производството по последното е било спряно на основание чл.229 ал.1,т.5 ГПК, с оглед образуване на досъдебно производството във Второ РПУ Бургас, в което са привлечени като обвиняеми Д. Й. С. и Р. Ц. К. за престъпление по чл.343 ал.4 НК за ангажиране на наказателната им отговорност във връзка с причиняване на смърт при ПТП на Г. З. Й., от смъртта на което ищците З. С. Й. и Н. Й. И. претендират обезщетение за неимуществен вреди по пряк иск срещу застрахователя на ГО на водачите на вредоносното ПТП - ЗК“УНИКА“АД. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на така обжалваното определение, поради липса на предпоставките за спиране на производството, на които се е позовал съдът: наличие на престъпни обстоятелства от установяването, на които зависи изхода на спора по спряното дело- чл.229 а.1 т.5 ГПК. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с твърдения за наличие на основание по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. Ответната страна в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на определението на ОС-Бургас за спиране на производството пред първата инстанция, въззивният съд е отчел наличието на образуване на досъдебно производството във Второ РПУ Бургас, в което са привлечени като обвиняеми Д. Й. С. и Р. Ц. К. за престъпление по чл.343 ал.4 НК за ангажиране на наказателната отговорност на двамата, посочени в ИМ като делинквенти за причиняване на смърт при ПТП на 26.09.2023 г. на Г. З. Й., от смъртта на който ищците З. С. Й. и Н. Й. И. претендират обезщетение за неимуществен вреди по пряк иск срещу застрахователя на ГО на водачите на вредоносното ПТП - ЗК“УНИКА“АД. Съгласно становището в практиката на ВКС: Р №116/15.05.2013 г. по гр.д № 745/2012 г. на ІV гр.о, Опр. по гр.д. 5301/13 на ІV гр.о., Опр.по гр.д. № 7165/13 на ІV гр.о., Опр. №273/23.06.2016 по ч.т.д. № 1307/16 на Първо т.о., Опр. по ч.т.д. №852/19 на Първо т.о. и др., гражданското производство се спира, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които имат решаващо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение, дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Така приетото се споделя и от настоящия състав на ВКС, още повече, че в случая е налице образувано досъдебно производство срещу посочените в ИМ като делинквенти Д. Й. С. и Р. Ц. К., причинили смърт при ПТП на 26.09.2023 г. на Г. З. Й., от смъртта на което лице ищците З. С. Й. и Н. Й. И. претендират обезщетение за неимуществен вреди по пряк иск срещу застрахователя на ГО на водачите на вредоносното ПТП - ЗК“УНИКА“АД. В посоченото за образувано ДП №687/23 по описа на Второ РПУ-Бургас двете лица са привлечени като обвиняеми за престъпление, чийто фактически състав се покрива изцяло от обективна и субективна страна с фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл.45 ЗЗД, респ. за функционалната такава на застрахователя на последната- предмет на настоящия граждански спор. Това е така и доколкото от една страна: гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление, извън хипотезата на чл.124 ал.5 ГПК, а от друга: произнасянето на наказателния съд се явява задължително за съда, който разглежда гражданските последици от съответното вредоносно деяние относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца-чл.300 ГПК. Следва да се вземе в предвид, че фактическият състав на ГО по чл.45 ЗЗД включва, освен извършването на самото деяние от конкретния деец, още и противоправност и вина на дееца, по които, при налично престъпно деяние, се произнася наказателният съд с обвързващо за гражданския съд значение. От изложеното следва, че е налице изпълнение на хипотезата на императивната процесуална норма на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК, така както я е интерпретирал ВКС в посочените актове, поради което обжалваното определение за спиране на производството на това основание се явява в съответствие с тази практика на ВКС, което изключва претендираните в КЖ и изложението към нея за налични основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение