Определение № 102 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3678/2019 г.

Производството по делото с правно основание чл.288 от ГПК, е приключило с определение № 128 от 18.02.2020г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5048 от 5.07.2019г. по в.гр.д. № 4885 по описа за 2019г. на Софийски градски съд. Постъпила е молба с вх.1589 от 24.02.2021г. от ответната страна В. Л. С., чрез процесуалния представител адвокат А., с искане - внесената сума от 3 600лв. като гаранция по специалната сметка на ВКС за обезпечения, да му бъде преведена пред вид постановеното влязло в сила решение по гр.д.№ 11996/2020г.на СРС, с което касатора Т. И. Г. е осъден, на основание чл.282, ал.4 ГПК, да му заплати сумата от 3 559лв., обезщетение за вреди от неоснователно спиране на изпълнението на постановеното въззивно решение по в.гр.д.№ 4885/2019г.на СГС. Към молбата са приложени посоченото решение и изпълнителен лист от 17.02.2021г. на СРС, от който е видно, че към момента на издаването му решението по гр.д.№ 11996/2020г.на СРС е влязло в сила. След извършена служебна справка е констатирано, че сумата е налична. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното: След приключване на производството с правно основание чл.288 от ГПК, на 6.03.2020г. е постъпило искане от касатора Т. И. Г., чрез процесуалния представител адвокат М., за освобождаване и възстановяване, по посочена сметка, на сумата от 3 600лв.,внесена като гаранция. С определение № 171 от 254.06.2020г. това искане е оставено без уважение след като, след изпълнение на процедурата по чл.282, ал.4 ГПК, ответникът по касация се е противопоставил и е представил искова молба с вх. № 2004728 от 2.03.2020г. в уверение, че е предявил иск за обезщетение за вреди от забавено изпълнение на въззивния акт. Пред вид отбелязването в представения изпълнителен лист, настоящият съдебен състав намира, че към настоящият момент е налице приключило успешно проведено производство с правно основание чл.282, ал.4 ГПК, като Т. И. Г. е осъден да заплати на настоящия молител сумата от 3 559лв. На това основание, посочената сума - внесена като гаранция, следва да се преведе на В. Л. С.. Останалата сума следва да се възстанови на касатора, който я е внесъл, по посочената от него сметка в молба с вх.№ 2223 от 6.03.2020г. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд намира искането за основателно, поради което