Определение № 10530 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9605/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от проф. д-р П. Ц. Г., чрез пълномощник адв. Д. К.-Петрова, против определение № 1110 от 20.08.2024г., постановено по адм. дело № 428/2024г. по описа на Административен съд Видин. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на посоченото лице за спиране на допуснатото по силата на чл. 65, ал. 4 ЗОС предварително изпълнение на заповед № РД-11-107/18.07.2024г., издадена от кмета на община Плевен. В частната жалба са наведени доводи, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че от предварителното изпълнение на заповедта за оспорващия биха настъпили неблагоприятни последици в правната му сфера не само с оглед на жилищните му нужди, но и в професионален план. Иска се отмяна на определението и постановяване на спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Ответната страна – кмет на община Плевен не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Основното производство пред Административен съд Видин е образувано по жалба, подадена от проф. д-р П. Ц. Г., чрез пълномощник адв. Д. К.-Петрова, против заповед № РД-11-107 от 18.07.2024г., издадена от кмета на община Плевен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) на П. Ц. Г. е наредено в 5-дневен срок от датата на получаване на заповедта да освободи доброволно заемания без правно основание общински жилищен имот, находящ се в гр. Плевен, [улица],. При липса на доброволно изпълнение е предвидено на 20.08.2024г. комисия от ОП „Жилфонд“ Плевен да изземе по административен път описания общински имот. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. С обжалваното определение административният съд в производство по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК е оставил без уважение искането на молителя за спиране на законово предвиденото предварително изпълнение на акта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е в тежест на оспорващия да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, т.е. да докаже, че предварителното изпълнение на заповедта би му причинило/би създало реална опасност от причиняването на значителна или трудно поправима вреда. Приел е, че в случая заявителят на особеното искане не е обосновал настъпването на такива вреди, нито е ангажирал доказателства за евентуалното им установяване по вид и размер. Съдът е счел, че изложените аргументи за спиране на предварителното изпълнение, а именно, че се касае за жилищен имот, краткия срок за освобождаване, евентуално повреда на вещите при принудителното им преместване и евентуални допълнителни разходи за възстановяване на съществуващото положение, са непротивопоставими на защитения от закона обществен интерес от изземването на имота. Същите не обосновават нито значителни, нито непоправими вреди, а са закономерна последица от всяко едно принудително изземване на имот, на което законодателят е допуснал предварително изпълнение, вкл. и на жилищни такива. Постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС - за изземване на общински имот, е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона, съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, трябва да докаже, че е налице обективна възможност да й бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която да настъпи в резултат на нови обстоятелства – такива, осъществили се след издаването на акта. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. В случая оспорващият нито е твърдял наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, нито е представил каквито и да било доказателства за такива обстоятелства, обосноваващи настъпването на вреди от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 АПК. При което е правилна преценката на съда, че твърдените вреди, които оспорващият би понесъл, не са противопоставими на презумирания от закона обществен интерес. Аргументите в частната жалба, че е налице спор досежно законосъобразността на прекратяването на наемното правоотношение, касаят съществото на спора, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Неоснователни са доводите, че съдът не е съобразил конкретното качество на оспорващия, упражняващ [професия], както и че предварителното изпълнение на заповедта за изземване на общинския имот би се отразило неблагоприятно върху жилищните му нужди и в професионален план. Освен че са бланкетни, с тези доводи не се релевират нови обстоятелства, настъпили след издаването на акта, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК. По изложените съображения, като е приел искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно и го е оставил без уважение, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,