Определение № 1605 от 03.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2214/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е по делото молба с вх. № 4694/09.03.2026 г. от ответника по касация “СИ ЕН ДЖИ ЕКОГАЗ” АД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 646/05. 03.2026 г. в частта за разноските, чрез присъждане на претендираното от него адвокатско възнаграждение. От касатора “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], се изразява становище, че искането е преклудирано, а по същество - неоснователно. Развиват се подробни доводи за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение, чийто размер не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на действително извършените действия от процесуалния представител на насрещната страна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена от легитимирано лице и в предвидения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от постановяването на съдебния акт, поради което доводите на касатора за преклудиране на искането не могат да бъдат споделени. При тези данни молбата се явява процесуално допустима. Право на разноски в настоящото производство при недопуснат касационен контрол на атакуваното въззивно решение има ответникът по касация по аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК. Искане в този смисъл е заявено своевременно с отговора на касационната жалба, към който са представени доказателства за уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 35 626 лева (18 215,28 евро) - договор от 18.09.2025 г. за правна защита и съдействие, както и платежно нареждане от същата дата. Следва да бъде разгледано релевираното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Като съобразява естеството на правния спор – иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от погиването на ППС при причинен по непредпазливост пожар на площадка за бутилкова инсталация за компресиран природен газ вследствие неправомерно деяние на водач на влекач, фактическата и правна сложност на делото, вкл. заявено от касатора искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, извършените от процесуалния представител на ответника действия, изразяващи се в подаването на отговор на касационната жалба и на становище относно основанията за допускането й, и взема предвид само като ориентир размера на възнагражденията по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, с оглед неприлагането й поради несъответствие с правото на ЕС, съгласно дадените разяснения в решение по дело С-438/22 на СЕС, както и като констатира липсата на доказани други критерии по чл. 36, ал.3 ЗАдв, към която разпоредба препраща чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответника по касация се явява прекомерно и следва да бъде намалено до 12 800 евро, в който размер се присъжда. Искането над тази сума не следва да бъде уважено. В този смисъл следва да бъде допълнено в частта за разноските постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,