Определение № 13019 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11934/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Агропрогрес БГ“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Д. Илиева, чрез пълномощник адв. О. Басарболиев, против определение № 538/05.06.2022 г., постановено по адм. дело № 216/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Агропрогрес БГ“ ЕООД с искане за обявяване на нищожност на мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, за прилагане на схема на държавна помощ по заявление с УИН 18/677934/0141021 от 20.03.2018 г. относно „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ прием 2018-2020, и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Препраща към подробните съображения, изложени в жалбата си до АС – Русе, относно допустимостта на отправеното искане за проверка за нищожност на мълчаливия отказ. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да остави жалбата без разглеждане, първоинстанционният съд е приел, че оспорването на мълчалив отказ с доводи и искане за прогласяване на неговата нищожност е недопустимо. Посочил е, че мълчаливият отказ може да бъде обжалван относно твърдяна незаконосъобразност, но не може да бъде нищожен. Липсата на външно оформено изявление на административния орган прави допустимо единствено обжалването досежно неговата незаконосъобразност. Ако административният орган не е материално компетентен да се произнесе, липсва изобщо мълчалив отказ, а ако е компетентен, то преценката е за законосъобразност в срока за оспорването му, а не за нищожност. В случая не е спорно по делото, че в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК не е подадена жалба от страна на „Агропрогрес БГ“ ЕООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по заявление с УИН 18/677934/0141021 от 20.03.2018 г. с твърдения за незаконосъобразност. Поради това подадената от дружеството след срока по чл. 149, ал. 2 от АПК жалба, с която се иска обявяване на мълчаливия отказ за нищожен, е недопустима и на основание чл. 159, т. 1 от АПК същата е оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. С оглед изложеното в частната жалба спорът се свежда до това дали е допустима жалба срещу мълчалив отказ с искане за обявяване на неговата нищожност. Възраженията в частната жалба не водят до различен от постановения от съда правен резултат. Правилни са изводите на съда, че съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, като защитата срещу това непроизнасяне е чрез обжалването на мълчаливия отказ в срока, посочен в чл. 149, ал. 2 от АПК. По-голямата продължителност на срока за оспорване е в интерес на оспорващия, т. е. на този, по чието искане органът мълчи. При мълчаливия отказ се презумира процесуална законосъобразност на мълчаливия отказ, т. е. като постановен при спазване на производството и формата по издаването му. Презумира се и компетентността на административния орган. Ако административният орган не е материално компетентен да се произнесе, то изобщо не е налице хипотеза на мълчалив отказ и производството се прекратява като недопустимо поради липса на предмет, а ако е компетентен, то преценката е за законосъобразност, а не за нищожност на мълчаливия отказ. Мълчаливият отказ като предполагаемо волеизявление по чл. 58, ал. 1 от АПК не може да бъде нищожен /Определение № 10019 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9330/2021 г., V отд./. Искането за прогласяване нищожност на мълчалив отказ е недопустимо, тъй като липсва външно оформено изявление на административния орган. При мълчаливия отказ волеизявлението на органа се предполага и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, с което е сезиран. Това волеизявление не е „облечено“ във формален акт, поради което довод за неспазване на предписаната от закона писмена форма и липсата на изложени към него мотиви не може да бъде обсъждан, още по-малко като основание за обявяване на нищожност. Да се приеме обратното означава да се отрече предвиденият върху него контрол по същество. С това би се осуетила целта, с която чл. 58 от АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ, а именно решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган. Мълчаливият отказ може да бъде обжалван само относно твърдяна незаконосъобразност и то в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. В този смисъл и определение № 9023 от 24.07.2015 г. по адм. дело № 6776/2015 г. по описа на ВАС, седмо отделение; определение № 9752 от 16.07.2020 г. по адм. дело № 6361/2020 г. по описа на ВАС, пето отделение. В допълнение, правилен е и изводът на съда, че нормата на чл. 173, ал. 4 от АПК е неприложима при оспорване на мълчаливи откази, тъй като намира приложение само в случаите на изричен отказ на некомпетентен орган. Предвид гореизложеното, оспореното определение на АС-Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Агропрогрес БГ“ ЕООД с искане за обявяване на нищожност на мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция по заявление с УИН 18/677934/0141021 от 20.03.2018 г., е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не претендира разноски. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение