Решение № 648 от 26.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 661/2026 г.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез Свилен Цветков- прокурор в Апелативна прокуратура- Велико Търново, против Решение № 267 от 25.11.2025г. по в.гр.д.№397/2025г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 307 от 27.06.2025 г. по гр.д.№ 300/2025г. на Окръжен съд- Русе, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ на Г. Й. Я., ЕГН [ЕГН], сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на незаконно обвинение за престъпления по чл.248а, ал.3, пр.1 /изм./, във връзка с ал.2, пр.1 /изм./, във връзка с чл.2, ал.1 НК и по чл. 278в, ал.1 НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2022г. до изплащане на сумата. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск или намаляване на размера на присъденото обезщетение. Насрещната страна по касационната жалба- Г. Й. Я., ЕГН [ЕГН], в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. С определение №2092 от 22.04.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, за да бъде извършена проверка за съответствието със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС на произнасянето на въззивния съд по въпроса: При предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ? Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното: По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване: Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи /Решение №281 от 30.11.2018г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение №146 от 07.10.2020г. на ВКС по гр. д. 4129/2019г., четвърто г.о.; Решение№ 253 от 27.10.2016г. на ВКС по гр.д.№457/2016г., четвърто г.о.; Решение №145 от 27.09.2022г. на ВКС по гр.д. № 3365/2021г., четвърто г.о.; Решение № 179 от 09.01.2019г. на ВКС по гр.д. № 4551/2017г., трето г.о. и много други/. Съгласно същата, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, за предишни осъждания, за начина му на живот и обичайната среда; за тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; за продължителността на наказателното производство и наложените мерки на процесуална принуда, за отражението му върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; за разгласата и отзвука в общественото пространство; за това стигнало ли се е до разстройство на здравето и ако има такова- трайно ли е увреждането и каква е медицинската прогноза за развитието му, както и обществено- икономическите условия в страната и стандарта на живот. Отчитайки посочените критерии, съдът е длъжен да определи глобално обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като размерът на присъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, но като се има предвид, че във всяко решение размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на конкретните, различни за всеки случай обстоятелства, относими към търсената обезвреда. По касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 25.03.2019г. ищецът Г. Й. Я. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 378/2015г. на ОП-Русе, за престъпления по чл.248а, ал.3, пр.1 /изм./, във връзка с ал.2, пр.1 /изм./, във връзка с чл.2, ал.1 НК и по чл. 278в, ал.1 от НК. С присъда от 30.05.2022г., постановена по НОХД № 594/2021 г. по описа на Окръжен съд- Русе ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения. По протест на прокуратурата срещу така постановената присъда е било образуваното ВНОХД № 207/2022г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново, по което с присъда от 19.09.2022г. първоинстанционната присъда е частично отменена, като ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 248а, ал.2, пр.1 /изм./ във връзка с ал.1 във връзка с чл.2, ал.1 НК, като не му е наложено наказание поради изтекла давност; признат е за невиновен по първоначално повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1 НК; потвърдена е първоинстанционната присъда, с която е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.278в, ал.1 от НК. По жалба на Г. Й. Я. срещу осъдителната част на така постановената въззивна присъда е образувано КНД №932/2022г. по описа на ВКС, по което с решение от 30.11.2023г. същата е оставена в сила. Въззивният съд е приел, че предвид оправдаването на ищеца по обвиненията за извършени престъпление по чл.248а, ал.3 и чл.278в, ал.1 от НК са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата, чрез ответната прокуратура, както и че по делото се доказва причинно-следствена връзка между повдигането на незаконно обвинение и причинените на ищеца неимуществени вреди- притеснения, тревожност и срам, поради засягане на честта и достойнството му като адвокат и бивш съдия. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Я. Я. и Е. М. съдът е приел, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство е настъпила дълбока промяна в начина му на живот, съсипано било граденото му с години реноме на почтен човек, справедлив съдия и адвокат с авторитет, дистанциране от него на настоящи и потенциални клиенти. Наказателното производство е протекло в период от живота на ищеца /обвинен е на 58 години/, в който той е имал изградено име в обществото и професионален авторитет, в активна възраст за реализиране на лични, професионални и бизнес планове. От друга страна, съдът е посочил, че по делото не се установява сериозно влошаване на здравословното му състояние, нито да е било ограничено правото му на свободно придвижване, а наказателното производство е приключило в разумен срок- 3 години и 6 месеца. Съдът е съобразил и общата икономическа среда и стандартът на живот в страната към периода на увреждането /м.10.2022г./, като е взел предвид, че по данни на НСИ годишният общ доход средно на лице от домакинство през 2022г. е 9008 лв., а минималната работна заплата за страната към м.10.2022г. е 710 лв. По изложените мотиви съдът е приел, че на ищеца следва да се присъди сумата от 45000 лв. като справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. При така изложените мотиви на въззивното решение настоящият състав на съда намира за основателни доводите в касационната жалба на Прокуратурата на Република България, че размерът на присъденото на ищеца обезщетение не е съобразен с критерия за "справедливост" по чл. 52 от ЗЗД, с посочените в задължителната и казуална съдебна практика обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за определянето му, както и с изискването да бъдат обезщетени само вредите, които се намират в причинна връзка с воденото наказателно производство. В нарушение на материалния закон съдът не е взел предвид обстоятелството, че с влязлата в сила присъда ищецът е бил признат за виновен по едно от повдигнатите му обвинения, а именно- по основния състав на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК, за което не му е било наложено наказание поради изтеклата давност за наказателно преследване, като е оправдан само в това да е извършил деянието по квалифицирания и по- тежко наказуем състав на същото престъпление, предвиден в ал.3 на същата разпоредба- като лице, което управлява и представлява юридическо лице. Съгласно задължителните указания, дадени в т.11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004г. в случаите на частично оправдаване, обезщетението се определя глобално при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на извършените деяния, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан. Така дадените указания са доразвити в практиката на ВКС /Решение № 554 от 06.03.2013г. по гр.д. № 266/2012г., IV г.о.; Решение №34 от 15.04.2019г. по гр.д. № 2821/2018г., IV г.о.; Решение №235 от 14.04.2026г. по гр. д. №1392/2025г., IV г.о.; и др./, съгласно която при наличие на осъдителни и оправдателни присъди по едно и също или по няколко наказателни дела, водени паралелно срещу пострадалия ищец, съдът следва да съобрази, че негативните му изживявания са във връзка с воденото или водените наказателни производства по всички обвинения, но на обезщетение подлежат само негативните изживявания по обвиненията, които са приключили с оправдателни присъди, защото само те се намират в причинна връзка с незаконни обвинения. При съобразяване на посоченото се налага изводът, че в случая част от претърпените от ищеца негативни изживявания, за които претендира обезщетение /притеснения, тревожност, срам, уронване на авторитета му като адвокат и бивш съдия/ се дължат и на обвинението по чл.248а, ал.2 от НК, по което е бил признат за виновен, като за тях не му се дължи обезщетение. Без значение за този извод е обстоятелството, че на ищеца не е било наложено наказание за това престъпление предвид изтеклата давност, тъй като този факт не прави наказателното преследване незаконно. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност. Съгласно задължителните указания, дадени в т.8 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004г., държавата не отговаря за причинените вреди, ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност или деянието да е амнистирано, освен ако наказателното производство е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 НПК и лицето е оправдано. В случая тези основания за ангажиране на отговорността на държавата по отношение на престъплението по чл.248, ал.2 от НК не са налице, тъй като ищецът не е бил оправдан по него. Според настоящия състав на съда в конкретния случай обстоятелството, че той е бил оправдан да е извършил престъплението по квалифициращия признак на чл.248, ал.3 от НК /като лице, което управлява и представлява юридическо лице/ не му дава право да претендира обезщетение при положение, че повдигането на това обвинение не е обусловило вземането спрямо него на мерки за процесуална принуда или настъпването на други неблагоприятни правни последици. Предвид горното на ищеца се дължи обезщетение само за тази част от вредите, които се намират в причинна връзка с неоснователно повдигнатото му обвинение за престъплението по чл.278в, ал.1 от НК, по което е бил оправдан, наказуемо с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. При отчитане на това обстоятелство, на признаването на ищеца за виновен по другото обвинение срещу него, на продължителността на воденото наказателно производство /около три години и половина от повдигането на обвинението на 25.03.2019г. до влизане в сила на оправдателната част от присъдата на въззивната инстанция на 05.10.2022г./, на липсата на взета спрямо него мярка за неотклонение и на доказателства за настъпило разстройство на здравето му, както и на останалите релевантни за определянето на размера на обезщетението обстоятелства, посочени и отчетени от въззивния съд, както и на икономическите условия в страната към 2022г., когато е влязла в сила оправдателната част от присъдата и е възникнало основанието за ангажиране на отговорността на ответната прокуратура /в този период минималната работна заплата е в размер на 710 лв./, настоящият състав на съда намира, че на ищеца следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000 лв. или 6135,50 евро, поради което в частта му, с която искът е бил уважен за разликата над посочената сума до 45000 лв., обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново решение за отхвърляне на иска за посочената разлика. В останалата му обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което Прокуратурата на Република България е била осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000 лв. /6135,50 евро/, обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,