Определение № 11407 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2024 г.

Производството е по реда на чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. Т. Г. срещу определение № 1016 от 07.08.2024 г., постановено по адм. дело № 968/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което искането ѝ за защита срещу неоснователни бездействия на кмета на Община Копривщица да започне извършване на поправка на действащия подробен план на гр. Копривщица и произтичащите от това последици, е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат твърдения за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и се претендира отмяната му със законните последици. Ответникът кмет на Община Копривщица не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 във връзка с чл. 254, ал. 2 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови обжалваното определение, административният съд е приел, че не са налице неоснователни действия на кмета на Община Копривщица по смисъла на чл. 250 АПК, срещу които може да се търси защита по реда на чл. 250-254 от АПК. Приел е, че в случая искането касае извършване на правни действия от страна на административен орган в производство по издаване на административен акт, които не попадат в приложното поле на чл. 250 от АПК, поради което за лицето не е налице правен интерес от търсената по този ред защита. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 250 от АПК визира средство за защита на гарантирани от закона права и интереси, които са засегнати от фактически действия, извършвани от административния орган. Този ред на защита не обхваща правни действия на органа, разписани изрично в закона. Изискването на нормата е да се извършват неоснователни фактически действия, които да не са прекратени и те да не се основават на административен акт или на закона. Следователно защитата по чл. 250, ал. 1 от АПК е защита срещу неюридически действия на административен орган, извършвани извън определените по закон правомощия на органа и непреустановени към момента на сезиране и произнасяне от съда. В случай, че искането е допустимо, съдът извършва проверка по реда на чл. 252 ал. 1-5 от АПК, като съгласно чл. 253, ал. 1 от АПК веднага след приключване на проверката въз основа на данните, събрани от нея, и представените от страните доказателства, се произнася с разпореждане, с което се нарежда да бъдат прекратени безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона, или искането се отхвърля – ал. 2. В настоящия случай, от твърденията на жалбоподателката се установява, че търсената от нея защита се отнася до искане за поправка на плана на гр. Копривщица. Жалбоподателката твърди, че в действащия подробен устройствен план, имотът ѝ е отразен неправилно и е с по-малка площ за сметка на съседни имоти, като иска от кмета на общината да извърши поправка и да приложи подробния план от 1972 г. Това, както правилно е приел административният съд, не представлява искане за извършване на фактическо действие от страна на кмета на общината, а правно действие за започване на процедура за изменение на ПУП, за което законът е предвидил специален ред и изисквания, а крайният завършващ процедурата акт подлежи на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Ето защо в случая не е налице твърдяното от жалбоподателката фактическо действие на кмета на Община Копривщица, срещу което да бъде предоставена защита по реда на чл. 250 – 254 от АПК, поради което искането ѝ се явява процесуално недопустимо. Предвид изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,