Определение № 816 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1177/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЛУКС ПАРКЕТ ЕООД, подадена чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 282 от 11.04.2023 г. по т. д. № 383/2023 г. на ВКС, ТК, І т.о., с което по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е оставена без разглеждане подадената от него молба за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила протоколно определение от 20.05.2021 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 53296/2020 г. на Софийския районен съд, постановено на основание чл. 233 ГПК. По подробни доводи, че са налице наведени фактически основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и че преценката на предходния състав на ВКС в обратния смисъл е неправилна се моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по молбата за отмяна – ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В обжалваното определение съставът на Първо търговско отделение на ВКС е приел, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност, доколкото в нея липсват конкретни и надлежни твърдения за наличие на основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, с оглед характера на съдебния акт, чиято отмяна се иска, а именно - определение по чл. 233 ГПК. В съответствие с указанията, дадени в т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на молителя е дадена възможност в едноседмичен срок да отстрани посочената по-горе нередовност. Същият в срок е подал молба, с която изцяло е потвърдил вече наведените обстоятелства, без да излага допълнителни такива, поради което съдът е приел, че нередовната молба за отмяна е останала непоправена и на това основание, ръководен от цитираното по-горе тълкувателно решение, е оставил същата без разглеждане. Изложени са мотиви, че съответстващи на акта, чиято отмяна се претендира по реда на извънинстанционния контрол, са обстоятелства по подаването и поддържането на молбата за отказ от иск лично или чрез пълномощник с изискуемата представителна власт, а не дали (както се сочи в молбата за отмяна) произнасянето на съда за прекратяване на производството е било в закрито или в открито заседание, в което страната не е могла да се яви поради непреодолими непредвидени обстоятелства. Останалите извършени в откритото съдебно заседание процесуални действия, срещу които всъщност са оплакванията на молителя, т. к. са били проведени без негово участие, са намерени от съда за неотносими към конкретното производство по чл. 303 и сл. ГПК, тъй като при отказ от иск и прекратяване на производството по делото процесуалните действия на съда във връзка с доказателствата са без правно значение. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Извършената от състава на ВКС, Първо т. о. преценка относно допустимостта на производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт е обоснована и се намира в съответствие със закона и задължителната съдебна практика по т.10 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Изложените фактически основания за отмяна на влязлото в сила определение са относно незаконосъобразност, респективно недопустимост на процесуални действия, извършени от съда, след като е бил надлежно десезиран от решаването на спора и преди да постанови акта си за прекратяване на производството по делото в проведеното публично съдебно заседание, изразяващи се в даване ход на делото и приемане на експертно заключение. Твърди се, че в това съдебно заседание страната – настоящ молител не е могла да осъществи защитата си чрез свой представител, вкл. процесуален, поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, съобщени на съда, които той в нарушение на закона не е съобразил. По посочените съображения молителят счита, че вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила той е бил лишен от участие и процесуално представителство в проведеното съдебно заседание, в което производството по делото е прекратено, и е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното определение, че посочените в молбата за отмяна обстоятелства не са относими към атакувания съдебен акт, постановен на основание чл. 233 ГПК, поради което и не представляват надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, съгласно дадените задължителни указания в т. 10 на ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. Същите не касаят правилността на определението за прекратяване на производството по делото, чиято отмяна се иска, а извънинстанционният контрол по чл. 303 и сл. ГПК е средство за защита само срещу неправилни съдебни актове, които имат за своя последица преустановяване на правния спор със сила на пресъдено нещо, при наличие на посочените в закона условия. В случая се твърди нарушено по вина на съда право на защита на молителя срещу процесуални действия, които нямат самостоятелно правно значение при прекратяване на делото поради отказ от иска, поради което и не удовлетворяват изискванията за редовност и допустимост на молбата за отмяна. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение