Решение № 9584 от 24.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2015 г.

Решение № 9584 от 24.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. срещу решение № 2697 от 10.12.2014 г. на административен съд - Пловдив по адм. дело № 1228 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 261201223 от 06.06.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 916/26.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който е установено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., и е начислена лихва за забава. Присъдени са разноски в размер на 529.00 лв. в полза на приходната администрация. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да постанови решение, с което се отмени обжалваното решение и делото се върне за ново разглеждане по съществото на спора в тази му част. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОДОП"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административен съд - Пловдив, след отменително решение решение № 5877 от 29.04.2014 г. по адм. дело № 14912 по описа за 2013 г. на ВАС, първо отделение е ревизионен акт № 261201223 от 06.06.2012 г., на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 916 от 26.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта, с която на ревизираното лице е установено задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизираната 2009 г. в размер на 3 511,20 лв., главница и е начислена лихва в размер на 762,84 лв. По делото е установено, че ревизията е осъществена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и обхваща периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г., като в хода й са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Лицето е било уведомено за това по реда на чл. 124, ал. 1, но не е представило декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. За ревизираните години е констатирано, че съпругата на лицето е осъществявала продажба на валута, и не са представени искани доказателства от него, съответно и от нея, относно произхода на паричните средства, с които са разполагали. Установено е че са налице данни за укрити доходи и за несъответствие между получени доходи и имуществено състояние по отношение на ревизирания субект. Въз основа на съставените парични потоци за съответните ревизирани години и конкретно за 2009 г. доходът с неустановен произход е определен в размер на 35 112.54 лв., общата годишна данъчна основа на 35 112.54 лв., а дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е определен на 3 511.25 лв. и лихва за забава в размер на 716.34 лв. В мотивите на посоченото решение на Върховния административен съд, първо отделение е налице произнасяне по възражението за нищожност, поради което настоящата втора касационна инстанция не следва да се произнася, а такова се съдържа в касационната жалба, в нейната финална част. По повод на останалите възражения в касационната жалба относно допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост на решението на административния съд, то те също са неоснователни. Съдът точно и ясно е определил предмета на спора - законосъобразното или не определяне на задължение за данък върху доходите за 2009 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., и е спазил дадените от първата по време касационна инстанция, а именно преценка и анализ на събраните доказателства относно началното паричното салдо за 2009 г. в паричния поток, съставен за тази година от приходния орган и конкретно на факта за връщане на парични заеми през 2002 г. и 2003 г., предоставени от ревизирания субект като заемодател, от заемополучателя Е. З. По делото не са ангажирани доказателства относно способността на ревизираното лице и съпругата му да предоставят суми в размер на 71 000.00 лв. на посоченото лице (в изпълнение на договори за заем от 12.12.2002 г. и от 21.12.2003 г. за 24 000.00 лв. и за 47 000.00 лв.), както и конкретни доказателства относно наличието при тях на такива суми, съответно доказателства за придобиването им, съхраняването им, и предоставянето им, а дори и за съхранението им след твърдяното връщане. Правилно съдът е приел, че посочените документи, както и разписки от 12.12.2002 г., от 22.12.2003 г. и от 30.12.2009 г., са частни свидетелстващи документи, нямат обвързваща за съда материална доказателствена сила, съответно и достоверна дата. Сумите, за които се твърди, че са били предоставени, са в значителни размери, дадени за продължителен период от време, без да са уговаряни лихви и без да е представено надлежно обезпечение за връщането им. Следва да бъде възприет извода на съда, че не са налице действителни отношения по повод предоставяне на паричните средства в заем, а документите са съставени с цел да послужат в хода на производството в полза на ревизирания субект. При новото разглеждане на делото нови доказателства не са ангажирани Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, като искането за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав е неоснователно. Касационният съдебен инстанционен контрол е двукратен по аргумент от чл. 227 от АПК. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение