Определение № 8870 от 26.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9395/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Е. К. К. от гр. Долна Оряховица против Определение № 1914/11.06.2025 г. по адм. дело №448/2025 г. на Административен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е. К. К. против отказ на служители на РЗИ Велико Търново да приемат документи за преосвидетелстване от ТЕЛК и е прекратил производството по адм.дело № 448/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като издадено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Претендира за неговата отмяна и за връщане на делото на първоинстанционния съд, за разрешаване на спора по същество. Ответникът – директор на Районна здравна инспекция – Велико Търново, не е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, приема от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и при наличие на всички процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния административен съд са фактически действия на служители на РЗИ Велико Търново, да приемат документи на Е. К. К., на базата на които той иска да бъде освидетелстван от ТЕЛК. От фактическите твърдения на жалбоподателя, както и от приложените в административната преписка писмени доказателства по делото, е видно, че лицето е подало на 02.06.2025 г. заявление по чл. 56, ал.1, т.4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ или само Правилника/. С него по същество е поискано предсрочно преосвидетелстване пред ТЕЛК, съобразно посочените и приложени медицински документи, подробно изброени под опис в жалба до РЗИ – Велико Търново, рег. индекс и дата №94-169-53/02.06.2025 г. Не е налице бездействие на административен орган да приеме документите му във връзка със заявеното искане, защото според писмо №94-169-55/03.06.2025 г. на директора на РЗИ – Велико Търново, на К. е отговорено, че същият може да подаде документите си за освидетелстване, като попълни и заявление-декларация, съответно да посочи начина на получаване на решението на ТЕЛК. Писмото е било надлежно съобщено на жалбоподателя. Предвиждането на форма за започване на административното производство следва от съдържанието на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 /Изм. - ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./ ПУОРОМЕРКМЕ. Лицата или законните им представители/упълномощени от тях лица/ подават заявление-декларация по образец съгласно приложение № 11 на място в РКМЕ, по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. Освен това, на основание чл. 56, ал.5 /Изм. - ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г./ от същия Правилник, експертите в РКМЕ насочват чрез ИБД и изпращат документите за освидетелстване или преосвидетелстване на лицата в срок 3 дни от получаването им на съответната ТЕЛК, определена в съответствие с чл. 55а. Следователно в конкретната хипотеза административното производство по издаване на акта започва след като правоимащия сезира надлежно РЗИ. В този смисъл в тежест на лицето, което иска да бъде предсрочно преосвидетелствано за влошено или подобрено състояние е да установи, че е сезирало административния орган съобразно предвидения в Правилника ред и форма. При ненадлежно сезиране на административния орган в хипотезата на чл.56, ал.1 т.4 ПУОРОМЕРКМЕ не е налице задължение произтичащо пряко от нормативен акт. Не са налице предпоставките за оспорване на бездействие по чл.256, ал.1 АПК. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,