Определение № 173 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2020 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Териториално поделение на НОИ Ямбол, представлявано от директора Г. И. М., за отмяна на влязло в сила решение № 6 от 3 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 2440/2019 г. по описа на районния съд в гр. Ямбол, с което се признава за установено по отношение на „Демирев“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, че между дружеството и С. В. В., със служебен адрес в [населено място], е съществувало трудово правоотношение за периода 01.11.2016 г.-01.10.2018 г., на пълен работен ден от 8 часа, на длъжност „мениджър екип“, с месечно възнаграждение в размер на 2600 лева, и в тежест на дружеството са присъдени държавна такса и разноски. В молбата за отмяна се твърди, че молителят не е конституиран като необходим другар в производството, като вярната правна квалификация на предявения иск била по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, а не възприетата от съда по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което се иска при условията на чл. 304 ГПК влязлото в сила решение да бъде отменено. Касационният съд в настоящия си състав намира молбата за допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК (атакуваното решение е постановено на 3 януари 2020 г., а молбата е подадена на 25 февруари 2020 г.), и в нея са изложени твърдения за факти, които според молител обуславят качеството му на необходим другар в съдебното производство, поради което счита, че решението има задължителна сила и спрямо него. Ето защо са налице предпоставките за допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество пред съда по отмяната, като молителя и участвалите в спора страни бъдат призовани за изслушване в открито съдебно заседание. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,