Определение № 304 от 13.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 946/2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Я. С. А. против въззивно решение № 303 от 17.05.2012 г. по гр. дело № 464/2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 2088 от 17.11.2011 г. по гр. дело № 6705/2011 г. на Русенски районен съд и са отхвърлени исковете на Я. С. А. против Община [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението извършено със заповед № 5 от 31.05.2011 г. на директора на Специализирано звено „Контрол, охрана, обществен ред и сигурност” (СЗ „К.”), чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2457 лева. С определение № 120 от 30.01.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 303 от 17.05.2012 г. по гр. дело № 464/2012 г. на Русенски окръжен съд по процесуалноправния въпрос - допустимо ли е въззивният съд да разгледа жалба на лице, което не е страна по делото и не е било конституирано като страна във въззивното производство; следва ли въззивният съд да следи служебно за процесуалноправната легитимация на страните, и ако констатира, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, с какви правомощия разполага. С посоченото определение производството по делото е спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за отговор на въпроса - актуални са постановките на т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008г.), според която, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. С решение № 1 от 09.12.2013 г. по тъл. дело № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС по процесуалноправния въпрос е прието, че когато нередовността на исковата молба е свързана с конституирането на страните, поради противоречие между обстоятелствена част и петитум довело до разглеждане на делото и постановяване на решението спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие, а ако порокът се констатира от ВКС, той следва да обезсили и въззивното и първоинстанционното решение и да върне делото на първата, а не на въззивната инстанция. В тази хипотеза на нередовност на исковата молба приетото в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС не е актуално при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. В останалите хипотези на нередовност на исковата молба ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължава да е актуално. Налице са предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството - пречките за движение на делото са отстранени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.