Определение № 47 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3972/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 69331/06.12.2021 г. на А. В. В. за изменение на постановеното по делото определение № 60312 от 12.11.2021 г. в частта му за разноските. Поддържа се, че не са налице доказателства, че претендираните разноски действително са заплатени, както и, че не е представен списък по чл. 80 ГПК. Отделно е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. З. О., в качеството му на процесуален представител на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Поддържа се, че исканията на молителя са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството по настоящото гражданско дело е образувано по молба на А. В. В. за отмяна на влязло в сила решение № 360 от 18.02.2021 г. по в. гр. д. № 3216/2020 г. на Варненски окръжен съд, постановено в производство по чл. 435 ГПК по обжалване действията на ЧСИ С. К. - Д. от третото лице в изпълнителното производство Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Ответникът по молбата за отмяна Софийски университет „Св. Климент Охридски“, чрез процесуален представител адв. З. О., оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Претендира разноски. С молба от 18.10.2021 г. е приложил договор за правна защита и процесуално представителство с предмет подаване на отговор на молбата на А. В. В. за отмяна на влязло в сила решение № 360 от 18.02.2021 г. по в. гр. д. № 3216/2020 г. на Варненски окръжен съд и защита и процесуално представителство по делото пред ВКС и договорено възнаграждение 2400 лв., с вкл. ДДС, платимо по посочена от адвоката банкова сметка. Приложени са списък по чл. 80 ГПК, както и фактура и банково извлечение установяващи плащането. С постановеното в настоящото производство определение № 60312 от 12.11.2021 г. молбата на А. В. В. за отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд решение е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и в полза на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ са присъдени разноски в размер на 2400 лв. Молбата за изменение на постановеното определение по чл. 307 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Оплакванията на жалбоподателя, че Софийски университет „Св. Климент Охридски“ не е представил доказателства за сторените разноски са неоснователни – такива са представени по делото с молбата от 18.10.2021 г. Не следва да се обсъжда възражението на молителя, че от страната не е бил представен списък на разноските, доколкото представянето на списък по чл. 80 ГПК не е условие за присъждането на разноските /т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, а и не кореспондира с данните по делото. Направеното с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде разгледано. Същото е своевременно заявено, тъй като до момента молителят не е имал възможност да се запознае с разноските на насрещната страна по молбата за отмяна и е основателно. Предвид характера на решението, чиято отмяна се иска и липсата на правна уредба в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения относно процесния случай, на основание § 1 от ДР на Наредбата ще следва да се определи минимум на дължимото възнаграждение. Доколкото оказаната защита се е състояла само в изготвяне на отговор на молбата за отмяна, без явяване в съдебно заседание, този размер следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 9, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., съгласно която за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лева. В случая заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 2400 лв., действително се явява прекомерно завишено, предвид липсата на висока фактическа и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено съобразно размер, съответстващ на чл. 9, ал. 4, изр. 1 във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, определението на ВКС в частта за разноските следва да бъде изменено, като молителят А. В. В. следва да бъде осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на ответника по молбата за отмяна в размер на 300 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение