Допълнително решение № 197 от 10.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2010 г.

Производството е по реда на чл. 250 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на К. М. Ж. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М.И., с искане за допълване на постановеното решение № 477 от 18 ноември 2011 г., постановено по настоящото гражданско дело, с произнасяне на съда по искането за присъждане върху сумата за обезщетение на законната лихва, считано от подаването на исковата молба в съда – 11 февруари 2010 г. до окончателното заплащане на дължимата сума от 1623,68 лева. В молбата се сочи, че искането за присъждане на законната лихва върху остатъка от обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 4 май 2010 г. – 19 юни 2010 г., е направено и пред ВКС по същество, а законната лихва е поискана още с исковата молба. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Главния изпълнителен директор Д. Ш. и Главния финансов директор Р. Ф., не взема становище по реда на чл. 250, ал. 2 ГПК. Молбата е основателна за присъждане на лихва от момента на забавата. С решение № 477 от 18 ноември 2011 г. по гр.д. № 1964 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г. настоящият състав на съда осъди [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на К. М. Ж. сумата от 1623,68 (хиляда шестстотин двадесет и три цяло и шестдесет и осем) лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното му уволнение за периода 4 май – 19 юни 2010 г. Още с исковата молба, а така също и с касационната жалба и с писмените бележки на процесуалния представител на Ж., е поискано да се присъди и законната лихва върху дължимата част от обезщетението за оставане без работа поради незаконното уволнение, от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата, но съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Предвид обстоятелството, че вземането за съответните периоди е станало изискуемо в хода на процеса, то върху сумата от 541,23 лева законната лихва се дължи от 19 май 2010 г., а лихвата върху остатъка от сумата – 1082,45 лева, се дължи от 19 юни 2010 г. Тъй като искането е основателно, то работодателят следва да се осъди да заплати и съответната законна лихва. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС