Решение № 46 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 163/2011 г.

Решение № 46 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 163/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 517 от 29.11.2010 г. по т. д. № 274/2010 г. на Софийския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу тази част от Решение № 47 от 22.05.2008 г. по гр. д. № 104/2007 г. на Благоевградския окръжен съд с която първоинстанционният съд уважил обективно съединеният иск с правно основание чл. 71 ТЗ предявен от [фирма] срещу [фирма]. Като е счел, че искът е неоснователен, съставът на САС го е отхвърлил. В касационната жалба се сочи основанието по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на въззивния акт - неправилност, поради нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на всички искания и възражения на страната. Касаторът се позовава и на необоснованост на въззивния акт, тъй като формираните фактически изводи не се подкрепят от доказателствения материал по делото. Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител И. С. З. и представено по делото писмена защита изразява становище, че решението на САС е законосъобразно и следва да остане в сила. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: При увеличение на капитала на акционерното дружество, последиците по ал. 3 вр. ал. 2 на чл. 189 ТЗ по отношение на кои акции се простират - по отношение на всички притежавани от акционера или само по отношение на тези, за които той е неизправен при плащането на дължимите вноски? Като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е частично основателна. Предявен е иск с правно основание чл. 71 ТЗ за установяване в полза на [фирма], че дружеството има качеството на акционер в [фирма] притежаващ права върху капитала на ответното дружество, материализирани в 120 000 бр. обикновени поименни акции с номинал 10 лв., чиято стойност е внесена изцяло. Бил е предявен и обективно съединен иск с правно основание чл. 74 ТЗ, който е отхвърлен и като не обжалвано, решението по отношение на него е влязло в сила. От съдържанието на исковата молба и уточненията и, както и конкретизацията с Решение № 75 от 31.05.2010 г. по т. д. № 538/2009 г. на ВКС-Търговска колегия, състав на II т. о., предмет на спора е установяване на членство в ответното дружество. Правният си интерес, ищецът обосновава с отричането на това му качество от ответника [фирма], който неправилно въз основа на решение от 14.11.2006 г. на Съвета на директорите и решение от 11.01.2007 г. на общото събрание на акционерите е приложил чл. 189, ал. 3 вр. ал. 2 ТЗ, изключвайки го от дружеството. Ищцовата теза е, че допълнителните вноски са били внесени в негова полза от трето на спора лице, поради което няма основание за прилагането на чл. 189, ал. 2 предл. 1 ТЗ. При условията на евентуалност, счита, че дори да се приеме, че е неизправен по отношение на допълнителните вноски, последиците по чл. 189, ал. 3 предл. 2 и 3 ТЗ не се простират по отношение на притежаваните от него акции, записани и заплатени при учредяването на дружеството. Преценявайки този въпрос като значим за точното прилагане на чл. 189, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, както и за развитието на правото, настоящият съдебен състав е допуснал касационен контрол за произнасяне по него. Преди всичко, следва да се отбележи, че настоящият спор и произнасянето по правния въпрос не обхваща хипотезата на първично придобиване на акции. Законът (чл. 189 ТЗ) не прави разграничение дали предвидените в ал. 2 и ал. 3 на чл. 189 ТЗ последици са приложими само при първично придобиване на акции, респ. членствени права в дружеството или и при последващо придобиване на акции и промяна в обема на членствените права. Възможно е de lege ferenda такова разграничение да бъде направено, но в редакцията на закона към настоящия момент, съдебният състав приема, че прилагането на чл. 189, ал. 2 и ал. 3 ТЗ при първично придобиване на акции е безспорно. Т. е. основната последица от невнасянето на уговорените вноски, е изключването на акционера, кумулативно съпроводена от обезсилването и унищожаването на акциите и загуба на вноските, ако такива са били направени. Настоящият спор, произтича от неизпълнение на задължението по чл. 188, ал. 1 ТЗ на заварен акционер по отношение на записани от него акции при увеличение на капитала. Съдебният състав счита, че при неизпълнение на задължението за вноски (в срок и по размер) при последващо придобиване на права върху капитала, следва да бъдат приложени последиците по чл. 189, ал. 3 предл. 1 и предл. 2 ТЗ само по отношение на новозаписаните/новопридобитите акции. Вярно е, че в предл. 1 законодателят е използвал терминът "изключеният" именно поради връзката с ал. 2, предвиждаща изключването на неизправния акционер, но съдебният състав счита, че когато не се касае за начално придобиване на акции, терминът следва да се тълкува стеснително. В смисъл - акционер, чиито членствени права подлежат на редукция с оглед обезсилването на акциите по отношение на които е неизправен при заплащане на вноските. Аргумент в полза на такова тълкуване е правната несигурност, която би се създала при буквалното прилагане на чл. 189, ал. 2 и ал. 3 ТЗ - изключването на акционера за неизпълнение на парично задължение, което може да бъде незначително по размер, както съпоставено с правата му върху капитала по отношение на които е изправен, така и в абсолютна стойност. В случая, размерът на задължението е значителен и срокът на забава - съществен, но произнасянето в тази част на решението е по принципни законови положения. Друг аргумент е възможността за прилагане на различен подход към неизправните акционери с оглед отправянето или неотправянето на предизвестие по чл. 189, ал. 2 предл. 1 ТЗ. Законът не предвижда от кого следва да изхожда предизвестието, както и не съдържа императивна разпоредба за отправянето му в конкретен срок след вземане на решението за вноските. Общата разпоредба на чл. 188 ТЗ предвижда пределен двугодишен срок от датата на вписването на учредяването, респ. на увеличението, но в рамките на този срок (ако в устава не е предвидено друго), към един от неизправните акционери може да бъде отправено предизвестие, поставящо началото на срока по чл. 189, ал. 1 предл. 1 ТЗ, а към друг - не, тъй като законодателят не е обвързал изпращането на предизвестие като задължение, съвпадащо със срока по чл. 188, ал. 1 предл. 2 ТЗ. От това следва, че най-тежката последица - изключването на акционера, обезсилването на акциите му и загубата върху направените вноски може да бъде приложена и по отношение на задължения по които е бил изправен (по срок и размер), при възможност за неравно третиране с други акционери със същите или по-значими нарушения. Макар и непряко изразено, сходно е становището на ВКС-Търговска колегия, съдържащо се в постановеното при действието на ГПК (отм.) Решение № 342 от 02.07.2007 г. по т. д. № 36/2007 г. на II т. о. на ВКС. С оглед изложените съображения, съдебният състав счита, че отговорът на поставения правен въпрос следва да бъде, че: При увеличение на капитала на акционерното дружество, последиците по ал. 3 вр. ал. 2 на чл. 189 ТЗ се простират по отношение на тези акции, за които той е неизправен при плащането на дължимите вноски. Становището на съдебния състав, че жалбата е частично основателна произтича от произнасянето по обуславящия правен въпрос - членството на [фирма] в [фирма] не може да бъде прекратено до размера на този обем права, съответстващ на придобитите акции, при заплащането на задълженията по които е бил изправен. Ответното дружество [фирма] е регистрирано през 1998 г. с уставен капитал 632 000 лв. (ден.), разпределен на 63200 бр. поименни акции с номинална стойност 10 лв. Учредители са ТД "Е." [населено място] с внесен изцяло капитал, съответстващ на 43 200 бр. акции и [фирма] с 20 000 бр. акции, стойността на които е била внесена изцяло. Това обстоятелство безспорно, а е отразено и в Устава на дружеството, приложен към делото. Спорът произтича от последващо решение от 2002 г. за увеличаване на капитала на 2002000 лв. От новоемитираните 157 000 бр. акции с номинална стойност 10 лв., акционерът [фирма] е записал 100 000 бр. срещу които е следвало да внесе сумата 1 млн. лв. Няма спор, че задължението е покрито частично. Спорно е внасянето на стойността на останалите 49 835 бр. акции, ведно с начислената лихва за забава при плащането. Въз основа на извършен одит досежно размера на задължението, дружеството е отправило покана до неизправния акционер за довнасяне стойността на записания капитал, като в противен случай ще бъдат приложени последиците на чл. 189, ал. 2 ТЗ. След изтичане срока на предупреждението, което е вписано в търговския регистър - чл. 189, ал. 2 предл. 2 ТЗ, общото събрание на акционерите е взело решение на 11.01.2007 г. за обезсилване на притежаваните от [фирма] 120000 бр. акции Съобразно събраните по делото доказателства и по-конкретно, заключението на счетоводната експертиза, като вноска в капитала от страна на "[фирма]" е осчетоводена сумата 148 791.50 лв. Внесена е и сумата 485 066.23 лв., но тя е внесена от съдружници в [фирма] в качеството им на физически лица и е осчетоводена като инвестиции в хотел и предоставяне на заем, както е заявено внасянето и. Становището на настоящия съдебен състав е, че акционерът [фирма] е бил неизправен по смисъла на чл. 188 ТЗ по отношение на задължението за вноски за покриване стойността на записаните акции от увеличението от 2002 г. на капитала на [фирма] (сега [фирма]), поради което и правилно е бил приложен чл. 189, ал. 3 вр. ал. 2 ТЗ по отношение на тях. Неправилно са били обезсилени придобитите от [фирма] при учредяването на дружеството 20000 бр. акции с номинална стойност 200000 лв., задължението по чл. 188, ал. 1 ТЗ по отношение на които е изпълнено. Поради гореизложените съображения, въззивното решение ще следва да бъде касирано в частта с която искът с правно основание чл. 71 ТЗ е отхвърлен за установяване на членствени права в полза на [фирма] в [фирма], съответстващи на 20 000 бр. поименни акции от капитала на дружеството. В частта с която тези права са отречени и последицата, изразяваща се в обезсилването на 100 000 бр. поименни акции от емисията от 2002 г. и загубата на направените вноски за тях е настъпила, решението на САС е законосъобразно и ще следва да бъде потвърдено. С касационната жалба е поискано присъждането на разноски. Списък по чл. 80 ГПК не е представен нито за настоящето, нито за въззивното производство, поради което съдебният състав счита, че на страната ще следва да бъде присъдена сумата 25 лв., съобразно доказателствата за сторени разноски и уважената част на иска. Водим от горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.