Решение № 11773 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8223/2015 г.

ВАСVIII отделение09.11.2015 г.докладчик т Румяна Монова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 234 от 02.06.2014 г., постановено по адм. д. № 93/2015 г. на Административен съд - Велико Търново в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Светлана Дончева Тодорова против РА № 041303434/19.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 405/16.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта с която са определени допълнителни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3118,18 лв. главница и лихви върху в размер на 2147,73 лв., а така също и в частта, с която Светлана Дончева Тодорова, е била осъдена да заплати на Дирекция "ОДОП"- Велико Търново при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 587,39 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РА № 041303434/19.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 405/16.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта с която са определени допълнителни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3118,18 лв. главница и лихви върху в размер на 2147,73 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на Светлана Дончева Тодорова ЕГН ********** разноски в размер на 8,76 (осем лева и седемдесет и шест стотинки) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 11773 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8223/2015 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Велико Търново срещу решение № 234 от 02.06.2014 г., постановено по адм. д. № 93/2015 г. на Административен съд - Велико Търново в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 041303434/19.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 405/16.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който по КСО и 330 са установени задължения за довнасяне за ДОО за самоосигуряващи се лица в размер на 468,60 лв. и лихва в размер на 633,87 лв.; ДОО годишна изравнителна вноска в размер на 2109,53 лв. и лихви в размер на 2451,53 лв.; вноски за ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 158,40 лв. и лихви върху тях в размер на 126,83 лв.; годишна изравнителна вноска за ЗО в размер на 713,08 лв. и лихва 491,15 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващи се лица в размер на 132,00 лв и лихва в размер на 178,38 лв. и годишна изравнителна вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 594,23 лв. и лихва в размер на 690,57 лв. Наведени са доводи, че решението в атакуваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Претендира се отмяна както в оспорената част, така и в частта с която Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП е осъдена за заплати разноски на РЛ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - Светлана Дончева Тодорова, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата. Светлана Дончева Тодорова от гр. Келифарево, чрез процесуалния си представител оспорва така постановеното решение в частта, с която е потвърден РА досежно установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3118,18 лв. и лихви върху тях в размер на 2147,73 лв. Касаторът твърди, че решението на Административен съд - гр. Велико Търново в обжалваната му част е неправилно поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор на жалбата изразява становище за неоснователност?. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са допустими - подадени от надлежни страни и в срок. Разгледани по същество жалбата на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново се явява неоснователна, тази, подадена от Светлана Дончева Тодорова - е основателна по следните съображения: С решението, предмет на касационно оспорване, Административният съд - Велико Търново е отменил ревизионен акт № 041303434/19.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 405/16.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по КСО и 330 за довнасяне за ДОО за самоосигуряващи се лица в размер на 468,60 лв. и лихва в размер на 633,87 лв.; ДОО годишна изравнителна вноска в размер на 2109,53 лв. и лихви в размер на 2451,53 лв.; вноски за 30 като самоосигуряващо се лице в размер на 158,40 лв. и лихви върху тях в размер на 126,83 лв.; годишна изравнителна вноска за 30 в размер на 713,08 лв. и лихва 491,15 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица в размер на 132,00 лв и лихва в размер на 178,38 лв. и годишна изравнителна вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 594,23 лв. и лихва в размер на 690,57 лв. В останалата част досежно установените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3118,18 лв. и лихви в размер на 2147,73 лв. жалбата срещу РА, подадена от Светлана Тодорова е отхвърлена. Административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. В мотивите на решението много подробно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за провеждане на същата по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, а именно наличие на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от същия кодекс, начина на определяне на данъчната основа съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК и размера на задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Съдът е възпроизвел и събраните доказателства, както и заключението на назначената експертиза в хода на ревизионното производство. Съдът е формулирал и основните спорни въпроси между страните. Първият от тях е относно начина на определяне на облагаемата данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК. При това положение за процесната 2007 г. съдът е намерил, че е налице укрит доход, тъй като е установено превишение на разходите над приходите и/или доходите. Поради което е стигнал до извод, че са налице хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, във вр. с чл. 123 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е приел за правилни изводите на органа по приходите, че общият годишен доход за 2007 г. е в размер на 20 294,40 лева, представляващ сбор от установеното превишение от 18 019,08 лв. и полученото възнаграждение по трудов договор с ЕТ "Ира-13-91-Иван Тодоров" в размер на 2275,32 лв. Основата за облагане с преки данъци за 2007 г. е определена в размер на 15842,41 лв., тъй като определената данъчна основа за 2007 г. в размер на 20 294,40 лева е намалена с 4451,99 лв. - задължителни осигурителни вноски. За да достигне до извода за превишаването органа по приходите, а в последствие и първоинстанционния съд са приели, че в разход на лицето следва да бъде отнесена сумата от 16 130,86 лв., представляваща разлика между определената в експертно заключение изготвено в ревизионното производство, пазарна цена на придобит по време на брака недвижим имот в размер на 54 091,00 лв. и неговата продажната цена по нотариален акт в размер на 21 829,27 лв., разделена на две съобразно придобиването му в режим на СИО. Преценено е, че банковият кредит отпуснат на съпруга на Светлана Тодорова за покупката на процесния недвижим имот не следва да се включва в приходната част на паричния поток на ревизираното лице. Поради което е прието, че за Светлана Тодорова е налице осъществен разход в размер на 16 130,86 лв. Съдът е приел за правилни изводите на данъчните органи за необходимост от облагане на полученото възнаграждение по трудов договор на Светлана Тодорова с ЕТ "Ира-13-91-Иван Тодоров" в размер на 2275,32 лв., като са приели, че данъкът върху дохода е дължим от ревизираното лице. Съдът позовавайки се на събраните доказателства, в това число и на експертното заключение на вещото лице в ревизионното производство е приел, че за определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите е взел предвид всяко от изброените относими към съответното лице обстоятелства, едно от които е "пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването". Обсъдил е, че понятието "пазарна цена" е регламентирано в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК и означава сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Тук е мястото да се посочи, че § 1, т. 9 от ДР на приложимия в настоящото ЗДДФЛ относно понятието "пазарна цена" изрично препраща към дефиницията, дадена в ДР на ДОПК. Съдът е обсъдил методите на изчисление използвани от експерта съгласно Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на министъра на финансите. Обсъдил е РА № 800257/24.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- Велико Търново, по повод извършена ревизия на "Илстрой" ЕООД (дружество - продавач на процесния недвижим имот) за установяване на задължения по ЗКПО за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. (процесен за РЛ-Светлана Тодорова) и по ЗДДС за периода 01.01.2007 г. - 31.03.2008 г. и е приел, че обстоятелството, че при ревизията на "Илстрой" ЕООД не са установени нарушения относно продажната цена, не е пречка при ревизия на Светлана Тодорова да бъде установено друго. Съдът е констатирал, че в хода на съдебното производство от страна на жалбопдателката не е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Не са били представени доказателства за произхода на разходваните средства, с оглед което РА в частта, с която на Светлана Дончева Тодорова е определен данък по чл. 48 по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3118,18 лв. и лихви върху в размер на 2147,73 лв. е оставен в сила. Досежно установените задължения по КСО и 330 за довнасяне за ДОО за самоосигуряващи се лица в размер на 468,60 лв. и лихва в размер на 633,87 лв.; ДОО годишна изравнителна вноска в размер на 2109,53 лв. и лихви в размер на 2451,53 лв.; вноски за ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 158,40 лв. и лихви върху тях в размер на 126,83 лв.; годишна изравнителна вноска за ЗО в размер на 713,08 лв. и лихва 491,15 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващи се лица в размер на 132,00 лв и лихва в размер на 178,38 лв. и годишна изравнителна вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 594,23 лв. и лихва в размер на 690,57 лв. съдът е мотивирал решението си за отмяна на РА в две насоки. Предвид направено възражение за изтекла погасителна давност още в хода на ревизионното производство, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Срокът за внасяне на авансовите вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и 3О за самоосигуряващо се лице за всички месеци от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. е до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат по аргумент на чл. 7 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от 33О, в приложимата им редакция. При това положения, задълженията за осигурителни вноски за периода 01.01.2007 г. - 30.11.2007 г. е следвало да бъдат внесени през 2007 г., при което давността за тях започва да тече от 01.01.2008 г. и ако не е спирана или прекъсвана изтича на 01.01.2013 г. Задълженията за м. 12.2007 г. са дължими до 10-то число на м. 01.2008 г., поради което давността за тях тече от 01.01.2009 г. и изтича на 01.01.2014 г. Ревизията е възложена със ЗВР № 1303434/30.12.2013 г., която е връчена на ревизираното лице на 28.01.2014 г., т. е след изтичане на визирания в чл. 171, ал. 1 от ДОПК 5-годишен давностен срок, доколкото по делото липсват доказателства за спиране или прекъсване на давността. Съдът е отбелязал, че Тодорова не е подала годишна декларация за 2007 г. и че срокът за внасяне на окончателните вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и 3О за 2007 г. е до 15.05.2008 г. Приел е, че срокът на погасителната им давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК започва да тече на 01.01.2009 г. и изтича на 01.01.2014 г. Ревизията е започнала на 28.01.2014 г. с връчването на ЗВР № 1303434/30.12.2013 г. предвид което е приел, че давността е изтекла и за окончателните осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и 3О за 2007 г. Вторият аспект на разсъждения на съда е досежно приложимостта на чл. 124а от ДОПК. Съдът позовавайки се на съдебната практика на ВАС е приел, че нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материалноправна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на данъчно задълженото лице, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. Посочил е, че при липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на задълженото лице да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е обнародвана в ДВ, бр. 14 от 2011 г. и е в сила от 15.02.2011 г., и не може да служи за определяне на задължителни осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила. Подари което е приел, че определените задължения за ДОО, ДЗПО - УПФ и 3О за 2007 г. ведно със съответните лихви определени по реда на чл. 124а от ДОПК са незаконосъобразни и е отменил РА в тази му част. Решението на Административен съд - гр. Велико Търново в отменителната му част е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На първо място се излагат доводи, че първоинстанционния съд неправилно е отменен РА в частта за определени задължения за ДОО, ДЗПО - УПФ и 3О за 2007 г. и съответните лихви. Посочва се, че дори тези задължения да са погасени по давност, не следва РА да бъде отменян в тази част, тъй като същите си остават дължими, но няма да полежат на принудително изпълнение. От друга страна излага доводи за приложимост на чл. 124а от ДОПК досежно задълженията предшестващи влизането в сила на посочената норма. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Преобладаващата съдебна практика приема, че давността /чл. 172, т. 1 във вр. чл. 109, ал. 1 от ДОПК/ се прекъсва от момента на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, а не от момента на издаване на същата заповед, в който смисъл са и тълкуването на закона, дадено в т. 2 от Разяснение № 24-34-63 от 23.06.2012 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. В конкретния случая заповедта за възлагане на ревизия е издадена на 30.12.2013 г., но е връчена на ревизираното лице на 28.01.2014 г. На база тълкуването на чл. 171, ал. 1 от ДОПК и на относимите разпоредби на КСО и ЗЗО правилно е прието, че давностният срок за осигурителните и здравните вноски е изтекъл и направеното възражение за изтекла погасителна давност се явява основателно. Тълкуването на нормите на института на погасителната давност в данъчното производството и приложението на последния от страна на административния съд е правилно и обосновано, в съответствие с установената съдебна практика. Възражението за давност може да бъде упражнено във всеки момент от данъчното производство. Възражението за изтекла погасителна давност погасява задължението, т. е. то вече не е дължимо. С ревизионния акт могат да се установяват само съществуващи и подлежащи на изпълнение публични задължения, но не и погасените на различни правни основания и следователно недължими суми. Изтеклата погасителна давност погасява дълга и възможността той да бъде събран принудително. Предвид което довода на касатора в тази насока се явява неоснователен. Настоящият касационен състав споделя довода на първоинстанционния съд, че задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и 3О и съответните лихви за 2007 г. са незаконосъобразно определени. В тази връзка неоснователно е и възражението на касатора, че разпоредбите на чл. 122 - 124 а от ДОПК имат характер на процесуални норми. Разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 - 124а, от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ревизираното лице, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. С оглед тези съображения неоснователни са и доводите на касатора, че след като е установено, че декларираните от лицето приходи, доходи и източници на финансиране не съответстват на имущественото и финансовото му състояние и в същото време не са налице доказателства за произхода на средствата, то по смисъла на чл. 123 от ДОПК същите представляват облагаем доход. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ревизираното лице да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което като е достигнал до същите правни изводи административния съд е постановил правилно решение в тази си част. С оглед изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението в обжалваната от директора на Дирекция "ОДОП"-гр. Велико Търново част и същото следва да бъде оставено в сила. Във втората касационна жалба на Светлана Дончева Тодорова като отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК се сочат неправилност на атакувания акт и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдът е възпроизвел изводите на органа по приходите. Необосновано е приел, че Тодорова не е разполагала с наличност от парични средства, тъй като в хода на ревизията не са представени доказателства за наличието на такива средства и през 2007 г. същата е разходвала повече парични средства отколкото са нейните парични доходи/приходи или източници на финансиране, т. е. налице са средства с недоказан произход, представляващи превишение на разходите над размера на установените доходи. Като се е мотивирал така, е счел, че на лицето следва да бъде определен данък по чл. 48 по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3118,18 лв. и лихви върху в размер на 2147,73 лв. формиран от два компонента - облагаем доход с недоказан произход в размер на 18091,08 лв. и 2275,32 лв. доход от трудови възнаграждения. Досежно първият от тях както по-горе бе посочено, сумата посочена от приходната администрация като реализиран разход от страна на Тодорова е за финансиране на покупко-продажба на недвижим имот. Органа по приходите е счел, че стойността на имота не е посочената в нотариалния акт за покупко-продажбата продажна цена - 21 829,27 лв., а пазарната цена изчислена от вещото лице в хода на административното производство в размер на 54 091 лв. Поради което сумата представляваща разлика между двете стойности в размер на 32 261,73 лв. следва да бъде разделен между съпрузите тъй като имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Като е достигнал до същият извод съдът е постановил неправилно решение в тази му част. Нотариалните актове са официални удостоверителни документи, които имат материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в тях. Тази доказателствена сила обвързва както съда, така и органа по приходите за удостоверяваните в тях факти, поради което следва да се приеме, че действително платената сума за придобиването на имота е в размер на 21 829,27 лв., платена през 2007 г. При наличие на изповядана сделка, оформена в нотариална форма, следва да се приеме, че цената посочена в нотариалния акт е действително заплатената такава. От заключението на експерта, приложено към данъчната преписка, е установено, че продажната цена на имота по процесната сделка е по-ниска от пазарната стойност на същия. Други доводи за отклонение от данъчно облагане или начина на установяване на укрити приходи не са изложени. Липсват доказателства, за да бъдат установени макар и косвени данни за отклонение от продажната цена посочена в НА, т. е., че тя не е действително платената от касатора. Процесната продажба не попада и в хипотезата на такава между свързани лица. Следва да се посочи, че при ревизията на продавача по нотариалния акт "Илстрой" ЕООД, приключила с издаване на РА не са установени нарушения относно продажната цена на процесния имот. Органа по приходите се позовава на преводно нареждане с основание "по договор" извършено от съпруга на Светлана Тодорова към банкова сметка на Цветелина Илиева, като не са налице доказателства които да установяват, че сума в размер на 8 494,16 евро представлява заплащане на част от продажната цена. заключението е изготвено, без да има данни къде е правена проверката, какви други имоти са били продавани в същия период, не са приложени към заключението никакви допълнителни данни, няма такива и от колко време имота е бил продаван, състояние на същия и т. н. Поради което Пазарната стойност на имотите не би могла да служи за определяне на данъчната основа по сделката, поради което изводът до които е достигнато за превишаване разходите над приходите/доходите със сумата от 16 130,86 лв. се явява неправилен и РА в тази си част следва да бъде приет за незаконосъобразен, а оспореното решение в тази му част да бъде отменено. Настоящият състав намира, че не е установено наличието на укрити приходи или доходи. За да е налице това обстоятелство е необходимо да бъдат установени други обективни данни за занижение на продажната цена, като имот продаден под данъчна основа, под себестойност или други обективни данни, налагащи извода за получаване на доходи, които не са декларирани от лицето. Такива твърдения не се съдържат в РА, поради което само въз основа на изготвена експертиза установяваща по-висока пазарна цена от продажната, не се налага безспорния извод за наличие на предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. В този смисъл са решения на ВАС по адм. дело № 3496/2013 г. и адм. дело № 2812/2013 г. Досежно частта на определените на Светлата Тодорова задължения за внасяне на данък върху дохода в размер на 2275,32 лв. получен от възнаграждения по трудов договор с ЕТ "Ира-13-91-Иван Тодоров", настоящият състав намира РА за неправилен предвид констатацията, че този данък е дължим от РЛ. Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ /в приложимата за 2007 г. редакция/, авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Според чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ, размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа по ал. 3 се умножи по данъчна ставка 10 на сто, като по силата на чл. 42, ал. 5, данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. Данъкът се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и чл. 66 от ЗДДФЛ. Според чл. 65, ал. 10 от ЗДДФЛ, данъкът, който платеца на дохода е задължен да удържа по чл. 42, чл. 43 и чл. 49, ал. 2 и 5 от същия, се внася до 10 число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Съобразно така цитираните разпоредби, касаещи начина на определяне на ДО за доходите от трудови правоотношения и задължението за удържане и внасяне на данъка, се обосновава извода, че субект на задължението за удържане и внасяне на данъка е съответното предприятие - платец на дохода в случая ЕТ "Ира-13-91-Иван Тодоров". Предвид което внасянето на данък не следва да се вменява като задължение на ревизираното лице и РА следва да бъде отменен и в тази част. Като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в частта на определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., Административен съд Велико Търново е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна спора, поради което следва да бъде решен по същество, като се отмени РА в частта относно определеното на Светлана Тодорова задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. главница в размер на 3118,18 лв. и лихви върху в размер на 2147,73 лв. Решението на Административен съд Велико Търново следва да бъде оставено в сила в частта, с която РА е отменен. При този изход на процеса, решението на административния съд следва да бъде отменено и в частта, в която Светлана Дончева Тодорова, е била осъдена да заплати на Дирекция "ОДОП"- Велико Търново при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 587,39 лв. На касатора Светлана Дончева Тодорова се присъждат разноски за двете съдебни инстанции, но предвид липсата на доказателства за осъществени такива на РЛ следва да бъдат присъдени само тези за държавни такси, а именно 8,76 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

6