Определение № 4948 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4631/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Версол" ЕООД, представлявано от управителя Л. П., против определение № 354 от 20.02.2025г., постановено от Административен съд- Враца, по адм.д. № 54/2025г. Частният жалбоподател оспорва извода на първостепенния съд относно липсата на основание за възстановяване на пропуснат срок по реда на чл. 161, ал. 1 АПК и твърди, че в обжалвания съдебен акт неправилно е счетено, че не са налице непредвидени обстоятелства или такива, които не са могли да бъдат преодолени от страна на жалбоподателя относно пропуснатия от него срок за подаване на жалба срещу Решение № 06/04/1/0/01396/3/01/04/01 от 25.11.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ. По подробно изложени съображения се претендира отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде възстановен срока за обжалване на посочения административен акт. Ответникът - Изпълнителният директор на ДФЗ, чрез юрк. Момчилов, оспорва частната жалба с писмено възражение по реда на чл. 232 АПК, и моли същата да бъде отхвърлена. Като прецени данните по делото, настоящия състав на Върховния административен съд, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на "Версол" ЕООД за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 06/04/1/0/01396/3/01/04/01 от 25.11.2024г. на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция. Със същото определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу горепосочения административен акт и е прекратено производството по делото. За да достигне до този резултат, решаващият съдебен състав е приел, че изложените в молбата за възстановяване на срока обстоятелства, независимо, че са подкрепени с доказателства, не са такива с характер на особени непредвидени обстоятелства, тъй като не се отнасят до управителя и законен представител на дружеството и не са съществували през целия срок на обжалване на административния акт. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Първостепенният съд вярно е констатирал, че дружеството- жалбоподател е уведомено за решението на изпълнителния директор на ДФЗ на 28.11.2024г.- четвъртък, на адреса на седалището си- [населено място], общ. Мездра, [адрес], с писмо- обратна разписка. При тези данни, определеният от закона 14 дневен срок за оспорване на акта, е изтекъл на 12.12.2024г.- четвъртък. Жалбата е подадена на 13.12.2024г.- петък, един ден след изтичането на законовия срок за обжалване- обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя. Релевираното от дружеството възражение е, че в случя е налице особено непредвидено обстоятелство по смисъла на АПК, което е причина за пропускане на преклузивния срок за обжалване. Като такова обстоятелство се изтъква заболяване на В. П.- бивша свекърва на управителката на "Версол" ЕООД, за което са представени няколко броя медицински епикризи и амбулаторни листове. Настоящият състав споделя тезата на административния съд, че съвкупната преценка на всички обстоятелства и доказателства в разглеждания случай, включително и тези, изложени в молба от 19.02.2025г., налагат извод, че при проявена в достатъчна степен процесуална активност, дружеството- жалбоподател е било в състояние да упражни правото си на жалба своевременно, респективно- не е било възпрепятствано в хипотезата на чл.161, ал.1 АПК. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „особени непредвидени обстоятелства“. Оставил е на съда във всеки конкретен случай да прецени налице ли са такива. Несъмнено, обаче, според установената съдебна практика, непредвидените обстоятелства трябва да са обстоятелства извън обичайните, нормално очакваните и поради това се явяват непредвидими. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, която дължи процесуалното действие, да не е в състояние да ги преодолее. Трябва също така да са особени, т.е. различни от обикновените, да не са рутинни, както и трябва обективно да са попречили на страната да изпълни в срок процесуалното действие. Правилен е изводът на първостепенния съд, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, които да се явят обективна пречка за жалбоподателя да упражни правото си на оспорване на решението на изпълнителния директор на ДФЗ. Дори и да се приемат за изцяло достоверни обстоятелствата, релевирани от жалбоподателя, те не се отнасят пряко до управителя на дружеството и не са съществували през целия срок на обжалване. Действително, както е съобразил и административният съд, фактът, че на 13.12.2024г., непосредствено след изтичане срока за оспорване, е депозирана жалба по недлежния ред, сочи, че не са били налице обективни, особени и непредвидени причини за пропускане на срока, чието възстановяване се иска. Следва да бъде възприето становището на административния съд, че упражняване правото на жалба, при спазване на законния срок за обжалване, би могло да се осъществи и чрез първоначално подадена бланкетна жалба, чиито нередовности впоследствие следва да бъдат отстранени. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,