Решение № 143 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2010 г.

Решение № 143 от 5.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1070/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 87/28.01.2011 г., по делото Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. е допуснал по жалба на Апелативна прокуратура [населено място] касационно обжалване на решение № 36 от 29.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1037/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. М. П. от [населено място], обл. В., обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на незаконно задържане под стража и незаконно обвинение в престъпление в размер на 10 0000 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос относно обективните критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, както и по въпроса следва ли поведението на ищеца по иска с пр. осн. чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ по време на предварителното разследване да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди като касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваното част. Изтъква се, че при определяне размера на обезщетението съдът не е взел предвид поведението на ищеца по време на досъдебната и съдебна фаза на процеса, както и че размера на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа за справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД с оглед всички данни по делото. Моли обезщетението да бъде намалено. Ответникът по касационната жалба Д. М. П. не взема становище по касационната жалба Върховният касационен съд състав на 3-то г. о. приема следното: В отговор на поставените правни въпроси: Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице и когато съдът е съобразил всички тези обстоятелства решението е постановено в съответствие с този принцип. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. В този случай според т. З на TP № 3/22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. следва да се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. С оглед тази изходна позиция, ако поведението на пострадалия в хода на предварителното разследване е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, това следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението. По касационната жалба: При правилно установена фактическа обстановка въззивният съд правилно е приел, че фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е изпълнен. Срещу ищецът ответник в настоящото производство е било повдигнато обвинение, водено първоначално за престъпление по чл. 128 НК /тежка телесна повреда/, продължило в привличането му като обвиняем /с постановление от 08.09.2006 г./ по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, във вр. чл. 115, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 18, ал. 1 НК / опит за убийство/, приключило на 15.08.2007 г. с влизане в сила на присъда № 55 от 15.05.2007 г. по НОХД № 1973/2006 г. на Варненския окръжен съд, с която той е бил признат за невиновен и оправдан. С оглед на това правилно е прието, че е налице незаконно обвинение и държавата носи отговорност относно настъпилите в резултат от него вреди. Неправилно при определяне размера на претърпените неимуществени вреди и съответстващото на тях обезщетение съдът не е взел предвид всички обстоятелства, имащи отношение към определяне справедливия размер на това обезщетение. На първо място това е сравнително краткия период за който наказателното преследване /досъдебна и съдебна фаза/ е приключило - общо около 2 години и 9 месеца като за по-тежкото обвинение, за което е предвидено наказание от 15 до 20 г. лишаване от свобода, обвинението е било висящо за период от около 11 месеца. По делото не са събрани доказателства относно това с какво име се е ползвал ищеца в обществото и оттам изцяло недоказани са останали твърдените в исковата молба обстоятелства, че с повдигнатото срещу него обвинение било опозорено доброто му име в обществото. Липсват каквито и да било данни за промяна на общественото мнение досежно неговата личност. С оглед на това и като се вземат предвид всички съобразени от въззивната инстанция обстоятелства съдът счита, че размерът на обезщетението следва да се определели на сумата от 7 000 лв. При определяне окончателния размер на обезщетението обаче следва да бъдат взети предвид действията на ищеца преди привличането му като уличен, когато при проведено претърсване в дома му същият чрез хвърляне във външната тоалетна на един от мобилните апарати, намерени в дома му, практически е унищожил съдържащата се в него информация и по този начин е повлиял на вътрешното убеждение на разследващите органи относно участието му в престъпното деяние във връзка с което е било извършвано съответното разследващо действие. Тези действия нямат отношение към фактическия състав на престъпното деяние, за което е признат за невинен с влязла в сила присъда, а към това, че ищецът е бил заподозрян в тяхното извършване. При тези данни съдът счита, че размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален на сумата 4 000 лв. Същата се дължи ведно със законната лихва, считано от 15.08.2007 г., до окончателното изплащане на сумата. С оглед на изложеното, въззивното решение в частта, в която е присъдено обезщетение за размера над 4 000 лв. до 10 000 лв. следва да бъде касирано като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение, с което за този размер предявеният иск да бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, следва да бъде пререшен въпроса с разноските. Съобразно нормата на чл. 10, ал. З ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищеца направените по делото разноски /държавна такса и възнаграждение на в. л./ в размер от 340 лв. и заплатеното от него адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 120 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.