Определение № 6655 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5901/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. С. Ш. от гр. Бургас против Определение № 4420/20.05.2026 год., постановено по административно дело № 2394/2025 год. по описа на Административен съд – Бургас. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно и необосновано, като в подкрепа на това твърдение е оспорен извода на съда, че по делото липсват доказателства за качеството на оспорващия като студент през настоящия летен семестър и формирания въз основа на това извод, че материалното състояние на оспорващия позволява заплащане на държавна такса. По мнение на оспорващия, така обективираните мотиви на съда не отговарят на истината, доколкото е представен официален документ – Уверение З-49002/2026-04-29, издадено от Икономически университет - Варна, в което е посочено, че А. С. Ш. е записан като студент в редовно обучение за летния семестър на учебната 2025-2026 год. С оглед на това е формирано твърдение, че оспореното определение е постановено, без да се съобрази това доказателство и без мотиви относно неговата доказателствена стойност. Предвид така заявените доводи е заявено искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на акт, по силата на който оспорващия да бъде освободен от заплащане на държавна такса в производството. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. От фактическа страна е установено, че производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба от А. С. Ш. от гр. Бургас против Заповед № РД-01-807/29.10.2025 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С оспорения акт, административният орган на основание чл. 55а, ал. 7, предложение първо, във вр. с ал. 2 от Наредба № 38 от 16.04.2004 год. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверовъчни изпити е потвърдил резултата на А. С. Ш. от проведения практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория „В“ с код 78, съгласно протокол № 1343/11.09.2025 год., съставен от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас – „НЕИЗДЪРЖАЛ“. С Решение № 2993/03.04.2026 год., постановено по административно дело № 2394/2025 год., състав на Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на А. С. Ш. против Заповед № РД-01-807/29.10.2025 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и в тежест на оспорващия са присъдени разноски в размер на 50 евро. След постановяване на съдебното решение и в срока за обжалване, по делото е постъпило заявление от А. С. Ш. с формулирано искане за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаване на адвокат за осъществяване на процесуално представителство, поради липса на парични средства. Към заявлението е приложена декларация за материално и гражданско състояние, както и Уверение № З-47017/2026-01-07, издадено от Икономически университет – Варна, в което е удостоверено, че А. С. Ш. от гр. Бургас е записан за зимния семестър на учебната 2025/2026 год. редовно обучение, такса обучение (държавна), ОКС „бакалавър“, курс 3, специалност „Международно икономически отношения“ и следва да завърши през септември 2026 год.. След запознаване с подаденото заявление и приложените към него доказателства, първоинстанционният административен съд е постановил Определение № 3602 по входящ номер № 5707/23.04.2026 год. от 24.04.2026 год. по административно дело № 2394/2025 год., с което е отхвърлил молбата на А. Ш. за предоставяне на правна помощ. В мотивите на този съдебен акт е прието, че доколкото зимният семестър е приключил, липсват доказателства, жалбоподателят да е записан редовно обучение и за летния семестър на учебната година, поради което, към момента Ш. е в състояние да си набави трудови доходи, съответно и да заплаща необходимото му правно съдействие от адвокат. Така постановеното определение е оспорено с частна жалба пред Върховен административен съд. В частната жалба, освен доводите за неправилност на оспореното определение е заявено и искане с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса за настоящото производство, тъй като оспорващия е студент без доходи и няма средства за заплащането й. Към частната жалба е приложено Уверение № З-49002/2026-04-29, издадено от Икономически университет – Варна, факултет „Управление“, в което е удостоверено, че А. С. Ш. от гр. Бургас е записан за летния семестър на учебната 2025/2026 год. редовно обучение, такса обучение (държавна), ОКС „бакалавър“, курс 3, специалност „Международно икономически отношения“ и следва да завърши през септември 2026 год. С Разпореждане по входящ номер № 13630/13.05.2026 год. от 15.05.2026 год., на основание чл. 213а, ал. 6, т. 1, предл. второ, вр. с чл. 231 от АПК, председателят на Седмо отделение на Върховния административен съд е изпратил на Административен съд – Бургас частната жалба на А. С. Ш. за произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса. В изпълнение на горното разпореждане, първоинстанционният административен съд е постановил Определение № 4420 по входящ номер № 6118/30.04.2026 год. от 20.05.2026 год., с което е отхвърлил молбата на жалбоподателя А. Ш. за освобождаване от държавни такси в съдебното производство. При формиране на този правен резултат, съдът се е позовал на Уверение № З-47017/2026-01-07, като отново е развил мотиви относно липсата на доказателства, за това, че жалбоподателят е записан редовно обучение и за летния семестър на учебната година, поради което, същият е в състояние да си набавя трудови доходи, съответно и да заплаща такси в съдебното производство. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира частната жалба за неоснователна, а оспореното определение за правилно, но по мотиви, различни от изложените. Действително, както твърди и частния жалбоподател, при постановяване на оспореното определение, първоинстанционният административен съд не е отчел приложеното към частната жалба актуално Уверение № З-49002/2026-04-29, издадено от Икономически университет – Варна, факултет „Управление“, в което е удостоверено, че А. С. Ш. от гр. Бургас е записан за летния семестър на учебната 2025/2026 год. редовно обучение. Независимо от горното, крайният извод на съда за неоснователност на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса се явява правилно като резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. В случая, към частната жалба, в която е заявено искането за освобождаване от държавна такса не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, освен приложеното уверение, удостоверяващо единствено, че искателят е студент редовно обучение за летния семестър на учебната 2025/2026 година. Дори и да се приеме, че приложената от Ш. декларация за материално и гражданско състояние към искането му за предоставяне на правна помощ е актуална и към искането за освобождаване от държавна такса, то същата отново не удостоверява наличието на предпоставките на цитираната нормативна разпоредба. Анализът на така приложената декларация показва, че искателят е на 24 години, несемеен в работоспособна възраст и без заболявания, които да налагат постоянни разходи. Аргументи в подкрепа на твърдението, че не са налице основателни причини за освобождаване от заплащане на държавна такса се извеждат и от размера на дължимата държавна такса, която съгласно чл. 235а от АПК е в размер на 30 лева (15,34 евро), както и обстоятелството, че дължимата държавна такса за образуване на първоинстанционното съдебно производство е била заплатена безпроблемно от жалбоподателя. По изложените аргументи, частната жалба се явява неоснователна, а оспореното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,