Определение № 4071 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. В. Ц. от гр. Панагюрище, обл. Пазарджик, срещу Определение № 944 от 04.03.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по административно дело № 232/2026 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателката за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-1365108 от 26.02.2026 г. на младши автоконтрольор в Районно управление – Пирдоп при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София, с която спрямо нея е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Сочи, че съдът въобще не е обсъдил задълбочено представените към искането за спиране на изпълнението на акт доказателства относно здравословното и семейното положение на жалбоподателката, поради което изводът му, че сочените вреди всъщност представляват единствено обичайни житейски неудобства, които не могат да обосноват спиране на предварително изпълнение на оспорената заповед, е необоснован. Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Частният жалбоподател се представлява от адв. П. Мулешков от Адвокатска колегия - Пазарджик. Ответникът по частната жалба - младши автоконтрольор в Районно управление – Пирдоп при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: На 26.02.2026 г. със Заповед № GPAM-1365108 от 26.02.2026 г., младши автоконтрольор в Районно управление – Пирдоп при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София прилага спрямо Д. В. Ц. от гр. Панагюрище, принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка „гг“ ЗДвП – временно отнемане СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. На 04.03.2026 г. Д. В. Ц. от гр. Панагюрище оспорва Заповед № GPAM-1365108 от 26.02.2026 пред Административен съд - Пазарджик. По жалбата е образувано административно дело № 232/2026 г. С жалбата е направено искане по чл. 166 АПК за спиране на допуснато предварително изпълнение на оспорената заповед. Искането е обосновано със влошено здравословно състояние на жалбоподателката, изразяващо се в [заличен текст], както необходимост да оказва ежедневна помощ на семейството на дъщеря си при отглеждане на малките ѝ деца, живеещи в друг град. За посочените обстоятелства са представени доказателства. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената Заповед № GPAM-1365108 от 26.02.2026 г. с оглед на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на административен акт се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Жалбоподателят, на когото е доказателствената тежест, не обосновава искането с нови обстоятелства и доказателства, а представените такива установяват житейски неудобства и затруднения, които ненадхвърлят обичайните неблагоприятни последици от изпълнението на мярката. За здравословното състояние на искателя, съдът сочи, че не са представени актуални медицински доказателства, които да установят настоящото състоянието на лице, поради което не може да се приеме за доказано твърдението за невъзможност за придвижване или настъпване на значителна или трудно поправима вреда. Съдът прави извод, че не са налице доказателства за настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварително изпълнение на мярката и искателят не е обосновавал интерес, който да е непротивопоставим на обществения интерес – безопасност на движението за всички участници в него и отхвърля искането. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Не са посочени конкретни значителни и трудно поправими вреди, които ще понесе искателката от предварително изпълнение на оспорената заповед. Безспорно е, че отнемането на СУМПС за един не малък период от време представлява затруднение за лице, свикнало ежедневно да се придвижва посредством автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността лицето да управлява автомобил в ежедневната си дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Представените пред съда доказателства за здравословното състояние на жалбоподателката, правилно са приети от съда за неактуални. Представена е епикриза от 15.11.2012 г. за изхода от оперативно лечение на [заличен текст], като преценката е добро общо състояние, с подобрение. Не са представени доказателства за актуалното здравословно състояние на искателката, които да установява влошено здравословно състояние и в частност сериозни проблеми с придвижването. Данните за състоянието на лицето към края на 2012 г. не могат да обосноват твърдението от искането, че придвижването на лицето е затруднено, до степен че не може да се придвижва без автомобил през 2026 г. Освен това нормата на чл. 166 АПК изисква искането да е обосновано с нови обстоятелства, каквото данните за операция на долните крайници през 2012 г. не са. Същото се отнася и до представите доказателства за семейното ѝ положение и необходимостта от грижи за близките ѝ в друго населено място. Правилно съдът приема, че същите представляват обичайни житейски неудобства пряко следствие от изпълнението на акта. Правилен и съответен на закона е изводът на съда, че в случая искателката може да поиска съдът да спре предварително изпълнение само въз основа на нови обстоятелства, които обосновават настъпването в нейната правна сфера на значителни или трудно поправими вреди. В случая такива нито са заявени конкретно, нито са доказани, поради което искането законосъобразно е преценено като неоснователно. Правилно съдът не е обсъждал в производството по чл. 166 АПК доводите от правно естество в жалбата, тъй те се отнасят до законосъобразността на самата заповед и отговор по тях съдът дължи с решението по същество. Други конкретни нови факти и обстоятелства частната жалбоподателка не сочи, поради което искането ѝ за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като неоснователно и недоказано, и съответно отхвърлено. С оглед на горното, доводите от частната жалба за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение