Определение № 4266 от 23.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2024 г.

Образувано по искане на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“(ОДОП) София при Централното управление(ЦУ) на Националата агенция за приходите (НАП), чрез юрк.Петрова, за отмяна на влязло в сила определение №18149 от 27.09.2024г. на Административен съд София-град по адм.д.№ 6673/2024г., с което по оспорване на „Националната електрическа компания“ ЕАД е отменен протокол № П-29002923067890-073-001/31.05.2023г. на органи по приходите, с който е оставено без разглеждане подадено от „Националната електрическа компания“ ЕАД уведомление по чл.126б, ал.8 от ЗДДС за несъбираеми вземания от „Кремиковци“АД (в несъстоятелност), потвърден с Решение №694 от 22.05.2024г. на директора на Д“ОДОП“ София при ЦУ на НАП и е върната преписката на органи по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ за произнасяне с акт по чл.126б, ал.8, изр.второ ЗДДС- разрешение или отказ по реда на глава дванадесета ДОПК. В молбата за отмяна се твърди, че е налице основание за отмяна по чл.239, т.5 АПК, защото неправилно първоинстанционният съд разгледал делото в закрито, вместо в открито заседание и така лишил молителя от участие в процеса. Подържат се и доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът по искането за отмяна „Националната електрическа компания“ ЕАД, чрез юрк.Алексиева, оспорва искането в писмен отговор. Иска се отхвърляне на искането за отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди предпоставките за допустимост на искането за отмяна намира, че то е процесуално недопустимо като подадено от нелегитимирана страна. От данните по делото се установява, че: На 31.03.2023г. НЕК ЕАД подава уведомление по чл.126б, ал.8 от ЗДДС до съответната ТД на НАП. С протокол от 31.05.2023г. на органи по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, извършили назначената проверка, уведомлението на „НЕК“ЕАД е оставено без разглеждане. На 13.06.2023г. НЕК ЕАД подава жалба против Протокола до Директора на ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ в НАП. Вместо сезирания орган, по жалбата по административен ред се произнася ДД“ОДОП“ София с Решение от 22.05.2024г., с което потвърждава оспорения Протокол. На 13.06.2024г. НЕК ЕАД подава жалба до АССГ против Протокола, по която е образувано адм.д.№ 6673/2024г. Първоинстанционният съд разглежда оспорване в закрито заседание и отменя оспорения протокол като изпраща преписката на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ за произнасяне с акт по чл.126б, ал.8, изр.второ ЗДДС- разрешение или отказ по реда на глава дванадесета ДОПК. При тези факти, настоящият съдебен състав намира следното: Началото на административното производство по издаване на оспорения пред АССГ акт е поставено с искане за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. С ДВ бр. 106 от 2023г., в сила от 01.01.2024г. чл.126б ал.8 от ЗДДС се изменя с изречението „В 60-дневен срок от подаване на уведомлението органите по приходите издават разрешение или отказ по реда на глава дванадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“, „АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ“. Нормата е процесуална и поради липса на преходна разпоредба се прилага за висящите производства. И без това изменение глава 12 от ДОПК е приложима поради същността на искането, с което започва административното производство. В глава дванадесета от ДОПК не е предвидено обжалване по административен ред като задължителна положителна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването по съдебен ред на акт, с който се отказва издаване на искания документ. По жалбата по административен ред, подадена на 13.06.2023г., на 22.05.2024г. се е произнесъл некомпетентен орган (вместо Директора на ТД на НАП, ДД“ОДОП“), но така или иначе въпросът е отнесен до съда и при липса на задължително административно оспорване, съдът е следвало да се произнесе. Основният въпрос е какво е производството пред първоинстанционния съд - какъв е предметът му, кои са надлежните страни, какви процесуални правила са приложими и с какъв акт приключва първоинстанционният процес. Първоинстанционният съд не е посочил какво е производството, но като е разгледал жалбата в закрито заседание и е постановил определението, чиято отмяна се иска, той е изпълнил производство по чл.197 и следващи от АПК. Решаващите мотиви на съдебния акт са, че органите по приходите са оставили без разглеждане отправеното до тях искане като са изложили мотиви по съществото на искането. Така съдът е приел, че незаконосъобразно приходните органи са отказали да разгледат отправеното до тях искане за издаване на индивидуален административен акт и следва да се произнесат с акт, с който искането се уважава или отхвърля. Първоинстанционният съд не е конституирал страни, макар да е споменал, че ответник по оспорването е ДД“ОДОП“София. ДД“ОДОП“ би бил надлежен ответник, ако производството пред съда е като това за обжалване на ревизионен акт. Вярно, че по чл.144, ал.1 ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, но доколкото в този кодекс не е предвидено друго. За настоящия случай е предвидено друго - искането се разглежда по реда на глава дванадесета от ДОПК и там няма задължителен административен контрол като процесуална предпоставка за достъп до съд. Компетентен да се произнесе по жалбата по административен ред не е ДД“ОДОП“, а ТД на НАП. В глава дванадесета от ДОПК, не е уредено производство по оспорване на акт, с който е отказано разглеждането по същество на искане за издаване на документ по глава 12-та ДОПК (чл.92 и сл. уреждат оспорване на актове по същество на искането). Тогава, на основание §2 от ДР на ДОПК, се прилага Глава десета, раздел IV АПК „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт “. По чл.21, ал.3 АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Поради изложеното, предмет на делото пред АС е бил отказът на органите по приходите да разгледат по същество отправено до тях искане за издаване на документ от значение за признаване на права; надлежни ответници пред първоинстанционния съд са били органите по приходите, издали оспорения Протокол; оспорването е следвало да се разгледа в закрито заседание (както е разгледано в случая) и да приключи с определение, с което се отменя отказа или се отхвърля жалбата. Съгласно чл.238, ал.1 АПК, право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. По жалбата на „НЕК“ЕАД съдът е отменил отказа да се разгледа по същество процесното искане. На основание чл.200, ал.2 АПК, както е тълкуван с Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, определението на АССГ е окончателно. Директорът на Д“ОДОП“ София обаче не е надлежен ответник, нито страна пред първоинстанционния съд, поради което той не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила определение. Предвид изложеното, искането на ДД“ОДОП“ София при ЦУ на НАП за отмяна на определение №18149 от 27.09.2024г. на Административен съд София-град по адм.д.№ 6673/2024г. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение