Определение № 241 от 16.05.2022 г. на ВКС по д. № 3105/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от „Електроразпределение Север” АД, гр.Варна – ответник по недопуснатата до разглеждане с определение по делото от 22.03.22 г. касационна жалба на Ц. А., за допълване на определението с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. Ответникът по молбата Ц. А. я оспорва като неоснователна; евентуално се позовава на прекомерност на адв. възнаграждение. Молбата за допълване на определението с присъждане на разноски за производството пред ВКС е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. По основателността й ВКС намира следното: присъждането на разноски е поискано с отговора на касационната жалба, но доказателства за извършването им са представени едва с молбата по чл.248 ГПК. Според практиката на ВКС доказателства за извършването на разноските могат да се представят с молбата по чл.248 ГПК, само когато делото е прекратено по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба/ - опр. по ч.гр.д. №4562/18 г. на трето г.о. на ВКС. Когато делото е приключило с определение в з.з. по чл.288 ГПК, доказателствата за сторени разноски следва да бъдат представени до приключване на закритото заседание пред ВКС – опр. по гр.д. №1723/21 г. на четвърто г.о. на ВКС. „Пропускът на ответника до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може да бъде преодолян в производството по реда на чл. 248 ГПК. Производството по допълване или изменение в частта за разноските на съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските. И тъй като съдът не би могъл да присъди в производството по чл. 288 ГПК разноски, за които с отговора на касационната жалба не са представени доказателства да са били направени, искането по чл. 248 ГПК в подобна хипотеза не би могло да се приеме за основателно” – опр. по гр.д. №1092/18 г. на ВКС, първо г.о.. В случая искането за присъждане на разноски е недоказано – доказателства за извършването им не са представени до приключване на закритото заседание по чл.288 ГПК. Затова следва да остане без уважение и ВКС на РБ, трето г.о.