Определение № 4691 от 08.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10554/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с § 2 ДР ДОПК. Образувано е по искане от К. Н. К., чрез процесуален пълномощник, за изменение на Решение № 2151/05.03.2025г., постановено по адм. дело № 10554/2024г. на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта му за разноските. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт в тази му част, й като е налице разлика в статута на адвоката и юрисконсулта, както и предвид на факта, че нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК не препраща изрично към Наредба № 1/09.07.2004г., водят до извод, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определя за всеки един случай съобразно правната и фактическа сложност на делото. Според молителя Наредбата е приложима само и единствено за лица упражняващи адвокатски услуги. В тази връзка сочи и т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по т.дело № 6/2012г. на ОСГТК. По подробно изложени доводи се моли за изменение на решението в частта за разноските като се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Ответната страна по искането – директор на дирекция „ОДОП“ софия при ЦУ на НАП не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира молбата за допустима като подадена от страна по делото и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Със съдебното решение, чието изменение се иска, е отменено Решение № 11334/09.07.2024г., постановено по адм. дело № 12327/2023г. на АССГ и е отхвърлена жалбата на физическото лице К. срещу РА № Р-22220622002966-091-001/01.06.2023г., издаден от органи по риходите при ТД на НАП София, за посочените в решението данъчни задължения за 2019г. и 2020г., в общ размер на 32 931.32лв. При този краен резултат физическото лице К. е осъден да заплати на НАП разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 6 832.46лв., от които държавна такса за касационно обжалване в размер на 263.45лв. и 6 569.01лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно материалния интерес по делото. В случая юрисконсултското възнаграждение е присъдено в минимално установения размер по закон и не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. При определяне на разноски в съдебното производство по дела с предмет обжалване на РА, какъвто е процесният, са приложими правилата на чл. 161 ДОПК. Съгласно тези разпоредби, на администрацията се дължи еднократно юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004г. ДОПК се явява специален закон спрямо ГПК с оглед на което приложима е именно посочената разпоредба на чл. 161 ДОПК. Размера е определен и с оглед фактическата и правна сложност на спора, предвид постановената отмяна на първоинстанционното решение. Неоснователен е довода, че наредба № 1/09.07.2004г. е приложима само по отношение извършване на адвокатски услуги, тъй като юрисконсултските такива съща са с правна насоченост, а и както се посочи по-горе самата законова норма на чл. 161 от ДОПК изрично препраща към Наредбата за да се определи възнаграждението за положеното от юрисконсулта представителство. Соченото тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по т.дело № 6/2012г. на ОСГТК е неприложимо в конкретния случай. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд приема, че не са налице основания за изменение на влязлото в сила Решение № 2151/05.03.2025г. в частта за разноските и искането в тази насока следва да се остави без уважение като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,