Определение № 3846 от 01.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4297/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. М. А. и Н. К. А. срещу определение № 10676 от 13.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 7284/2023 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Т. М. А. и Н. К. А. за присъждане на разноски за разликата над 300 до 500 лв. за всеки от тях. С атакуваното определение № 10676 от 13.09.2023 г. по в. ч. гр. д. № 7284/2023 г. на Софийски градски съд е допълнено предходно определение по чл.274, ал.2 ГПК по същото дело – определение № 8458/12.07.2023 г., като жалбоподателят Х. Б. е осъден да заплати на ответниците Т. М. А. и Н. К. А. сумите от по 300 лв. за всеки, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по частното производство, като е оставил молбата за допълване без уважение до пълния предявен размер на разноските от по 500 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за основателно възражението на Х. Б. за прекомерност на заплатеното от Т. А. и Н. А. адвокатско възнаграждение и вместо по 500 лв. за всеки от тях е присъдил по 300 лв. Жалбоподателите поддържат, че въззивното определение по чл.248 ГПК е неправилно, тъй като разноските са определени при отчитане на онази редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е действала към момента на предявяване на исковата молба. Следвало да бъде отчетена редакцията на чл.11 от Наредба № 1/2004 г., действала към датата на сключване на договорите за правна защита и съдействие, съответно 12.06.2023 г. и 13.06.2023 г., според която минималният размер на адвокатското възнаграждение за подаден отговор на частна жалба е 400 лв. Заплатеното възнаграждение по двата договора е в размер на по 500 лв. и превишава само със 100 лв. предвидения минимум, поради което не било прекомерно. Искат отмяна на определението по чл.248 ГПК в отхвърлителната му част. Искат и присъждане на държавните такси, платени в настоящото частно производство. Ответникът Х. Б. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Основателно е оплакването в частната жалба, че при произнасянето по възражението за прекомерност на заплатеното от Т. М. А. и Н. К. А. адвокатско възнаграждение въззивният съд не е отчел приложимата редакция на чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която се определя от датата на сключване на двата договора за правна защита и съдействие, съответно от 12.06.2023 г. и 13.06.2023 г. Към този момент действа редакцията след измененията с ДВ, бр.88/2022 г., според която за изготвяне на частни жалби минималното възнаграждение е 400 лв., ако не се провежда открито съдебно заседание. Същата разпоредба се прилага и за отговорите на частни жалби. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 400 лв. Заплатените от Т. М. А. и Н. К. А. възнаграждения от по 500 лв. не са прекомерни по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК с оглед фактическата и правна сложност на делото. Затова въззивният съд не е имал основания да ги намалява. Това налага отмяна на обжалваното определение в отхвърлителната му част и присъждане на още 200 лв. за всеки от жалбоподателите. Не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като според практиката на ВКС не се присъждат разноски за производството по чл.248 ГПК и за производството по частни жалби срещу определения по чл.248 ГПК – в този смисъл Определение № 699 от 11.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 803/2023 г., I г. о. и цитираната в него практика на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,