Определение № 5810 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5382/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по частна жалба, подадена от „Хоризонт“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Поморие, представлявано от управителя П. П., чрез процесуалния представител на дружеството адв. Д. Стойков от Адвокатска колегия - Бургас, против определение № 3224 от 07.04.2025 г., постановено по адм. дело № 775/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на „Хоризонт“ АД срещу мълчалив отказ на кмета на община Поморие да издаде заповед за продажба на земя - частна общинска собственост на основание чл. 35, ал.3 от Закона за общинската собственост по повод заявление с вх. № 30 – 495 – 2/08.04.2024 год. по описа на община Поморие. С определението е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона. Посочва, че е неправилен извода на съда за липса на мълчалив отказ, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 58 ал. 2 от АПК. Отправя се искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кмета на община Поморие, в депозиран писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. В. Чолаков от Адвокатска колегия Бургас, изразява мотивирано становище за неоснователност частната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт с който да остави в сила обжалваното определение на първоинставционния съд. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспореното определение първоинстанционния съд е оставил без разглеждане жалбата на „Хоризонт“ АД против мълчалив отказ на кмета на община Поморие да се произнесе по заявление с вх. № 30 – 495 – 2/08.04.2024 год. по описа на община Поморие за закупуване на имот частна общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС и прекратява производството по делото. Съдът е посочил, че съгласно чл. 50 от Наредба №1 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /Наредбата/ е регламентиран редът за продажба на земя, частна общинска собственост, на физически или юридически лица, които са собственици на законно построена сграда в общинския поземлен имот без публичен търг или конкурс. Посочил е, че в тези случай на първо място следва да бъде подадено искане за придобиване на правото на собственост върху общинската земя до Кмета на общината, след което е необходимо да бъде взето решение на Общинския съвет за разпореждане с имота като се определи и цената от лицензиран оценител, като въз основа на решението на ОбС продажбата се извършва от Кмета на общината, който издава заповед и сключва договор. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че не е възникнал юридическият факт, след възникването на който се поражда задължение на кмета да издаде индивидуалния административен акт, тъй като е посочил, че не е налице първата част от сложния фактически състав, а именно решение на ОбС за продажбата. Поради това е приел, че липсва задължение за произнасяне в конкретния случай или за извършване на действие, поради и което не може да се формира мълчалив отказ. Поради това на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил жалбата без разглеждане. Определението е неправилно. Неправилен е изводът на съда за недопустимост на оспорването поради липса на формиран мълчалив отказ за произнасяне по искането по чл. 35, ал. 3 ЗОС. От събраните по делото доказателства се установява, че настоящия частен жалбоподател е сезирал компетентния административен орган с искане по чл. 35, ал. 3 от ЗОС, като в молбата изрично е посочено, че моли да бъде взето решение на ОбС за продажба на имота на собственика, които има законно построена сграда в него, както и да бъде издадена съответната заповед. В оспореното определение съдът правилно е посочил, че се касае за сложен фактически състав, като е очертал и етапите на същия. Правилно е посочил, че в тези случай на първо място следва да бъде подадено искане за придобиване на правото на собственост върху общинската земя до Кмета на общината, след което е необходимо да бъде взето решение на Общинския съвет за разпореждане с имота като се определи и цената от лицензиран оценител, като въз основа на решението на ОбС продажбата се извършва от Кмета на общината, който издава заповед и сключва договор. Т. е. и предвид изложеното в определението искането правилно е насочено към кмета на общината, който в законоустановения срок не се е произнесъл, поради което е формиран мълчалив отказ. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв. В случая, тъй като правилно съдът е посочил, че се касае за сложен фактически състав преди постановяване на крайния акт от кмета на общината – заповедта и договорът за продажба следва да бъдат инициирани и проведени другите фази на производството, включително да е налице решение на ОбС, а именно на собственика за разпореждане с имота. Тъй като искането се отправя до кмета, поради което е в неговите задължения да придвижи преписката с оглед изпълнение и на другите фази от производството. Това следва и от разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от АПК, според която "когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение", т. е. в настоящия случай не са ангажирани доказателства кмета на общината да е сезирал ОбС с отправеното искане и съответно да е започнал извършване на действия във връзка с молбата, с която е сезиран. По този начин и предвид цитираните разпоредби при правилно очертани принципни положение на производството и фактическия състав, съдът е достигнал до неправилен извод за липса на мълчалив отказ, т. е. за годен за оспорване акт. Напротив във връзка с изложеното е налице формиран мълчалив отказ. Като е оставил жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото административният съд е постановил оспореното определение в нарушение на закона. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че оспореното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. При този изход на спора по искането за присъждане на разноски на частния жалбоподател следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 във вр. чл. 236 от АПК Воден от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение