Решение № 521 от 23.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1419/2009 г.

Решение № 521 от 23.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1419/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Й., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Б., срещу въззивно решение от 30.12.2008 г. по гр. дело № 294/2008 г. на Софийския градски съд. С определение от 30.07.2010 г. на ВКС, II г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали записването в емлячния регистър е писмено доказателство, установяващо правото на собственост върху имоти от горския фонд вкл. относно приложението на разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касация ОСЗ "П.", Регионална дирекция по горите - [населено място] и Държавно горско стопанство - София, не са заявили становище. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на II г. о. приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 25.10.2007 г. по гр. д. № 11448/2007 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ОСЗ "П." за признаване право на възстановяване собствеността върху гори на наследниците на Г. Й. Т.. Въззивният съд е приел, че записванията в емлячния регистър не доказват право на собственост върху процесните гори. По делото е било установено, че ищецът е наследник на Г. Т., бивш жител на [населено място]. В качеството си на наследник е заявил с исковата молба претенция за признаване права по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ върху горски имоти-подробно описани, находящи се в землището на [населено място] /опис-л. 8 от гр. д. № 11488/07 г./. По делото е прието и не е оспорено от ответната страна удостоверение - извлечение от емлячен регистър на [населено място] от 1934 г., относно записаните като притежавани от Г. Т. гори, а именно: в м. Пласто, с площ 0.8 дка, м. Н. падина с площ 0.7 дка, м. Гъста падина с площ 0.6 дка, м. М. с площ 1,4 дка, м. Кашо с площ 0.7 дка и с площ 0.5 дка, м. Над чешмата с площ 2 дка, м. Б. с площ 1,3 дка, м. П. с площ 1,3 дка, м. Г падина с площ 1.4 дка, м. Черешата с площ 2 дка, м. К. с площ 1 дка, м. Ч.. падина с площ 1,1 дка, м. Ат. ливада с площ 0.2 дка, м. Д. с площ 0.4 дка, м. Клисурата с площ 0.5 дка, м. В. с площ 0.6 дка, м. Й. дол с площ 0.4 дка. Посочени са и гори с определени площи, без конкретна местност. Решението по въпроса дали записването в емлячния регистър е писмено доказателство, установяващо правото на собственост върху имоти от горския фонд по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ не съответства с константната съдебна практика, в т. ч. и с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - № 245/2010 по гр. д. № 291/2009 г., II г. о., № 473/2010 г. по гр. д. № 612/2009 г. и др. Съобразно последната извлеченията от емлячния регистър са годни доказателства за установяване правото на собственост по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Това е така, защото цитираната разпоредба предвижда собствеността на подлежащите на възстановяване гори и земи от горския фонд да се доказва както с документи, които имат пряко доказателствено значение /нотариален или крепостен акт/, така също и с такива, имащи косвен характер, но на които законодателят също е придал доказателствена стойност. Измежду тях са и записванията в емлячните регистри. От съществено значение е установяването на факта, че правото на собственост върху претендирания имот е принадлежало към момента на одържавяването на лицата, в чиято полза се иска възстановяването, респ. на техния наследодател. Извършеното записване в регистъра, който е сред допустимите по ГПК документи по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, които могат да установят активната материалноправна легитимация в производството по иска по ал. 2. По основателността на жалбата. Видно от удостоверение № ВС-01/2006 г. на ОЗС-П., че на името Г. Т. няма заявени гори в землището на [населено място]. След като по делото е прието и не е оспорено удостоверение - извлечение от емлячен регистър на [населено място] от 1934 г., относно записаните като притежавани от Г. Т. гори, което установява, че последният е притежавал в собственост гори в землището на [населено място], то е незаконосъобразно разбирането в обжалваното решение, че не е установено право на собственост върху процесните гори. Заявената претенция за установяване правото на възстановяване по реда на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ на имоти по чл. 2 ЗВСГЗГФ е основателна и доказана за тези имоти, които фигурират в цитираното извлечение с конкретно посочени местности. За останалите имоти искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността в полза на наследниците на Г. Т. върху гори в [населено място]. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.