Определение № 700 от 04.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3818/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 14719 от 18.12.2014 г, подадена от Ц. П. Д. от [населено място] срещу разпореждане от от 18.11.2014 г, постановено по гр.дело № 2519/14 г на Софийски апелативен съд, с което жалбоподателят е задължен да внесе държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв по сметка на ВКС. В частната жалба се подържа, че разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено. От данните по делото се установява следното: Гражданско дело № 535/13 г по описа на Видински окръжен съд е образувано по искова молба на Ц. П. Д. като президент на [фирма] със седалище и управление в [населено място].Ищецът е предявил срещу [община] обективно и субективно съединени искове за сумата 129 000 лв, представляваща имуществени вреди и сумата 50 000 лв, неимуществени вреди-представляващи вреди от неизпълнение на сключен договор по силата на който ищецът е охранявал обекти на ответника, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2008 г до окончателното плащане.С исковата молба ищецът е поискал освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК. С определение № 492/27.11.2013 г, постановено по гр.дело № 535/13 г, Видински окръжен съд е оставил без уважение молбата по чл.83 ал.2 от ГПК като е приел, че ищецът е регистриран като търговец по смисъла на ТЗ, поради което по отношение на него разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК е неприложима, тъй като в случая се касае за направено не от физическо лице, а от търговски субект искане за освобождаване от държавна такса. С определение № 76 от 11.3.2014 г, постановено по гр.дело № 535/2013 г, Видински окръжен съд е оставил без уважение искането на Ц. П. Д. в качеството му на [фирма] за предоставяне на правна помощ, предвид забраната на чл.24 т.3 от Закона за правната помощ. С определение № 1899 от 24.7.2014 г, постановено по ч.гр.дело № 2519/2014 г, Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав е потвърдил определение № 76 от 11.3.2014 г на Видински окръжен съд, по ч.гр.дело № 535/13 г, с което е оставено без уважение искането на едноличния търговец за предоставяне на безплатна правна помощ. Срещу определение № 1899 от 24.7.2014 г по ч.гр.дело № 2519/2014 г Д. е подал частна жалба, която с обжалваното разпореждане е оставена от съда без движение, със задължение за внасяне на държавна такса по нея в размер на 15 лв по сметка на ВКС.В едноседмичен срок от връчване на разпореждането жалбоподателят не е изпълнил указанията и не е внесъл определената от съда държавна такса, поради което с разпореждане от 20.10.2014 г по гр.дело № 2519/14 г, САС, ГО е върнал частна жалба вх.№ 9981/18.8.2014 г на Ц. Д.-президент на [фирма] срещу определение № 1899/24.7.2014 г на САС, 7 състав. Д. е подал частна жалба вх.№ 13189/17.11.2014 г срещу разпореждане от 20.10.2014 г, която е оставена от съда без движение със задължение за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв.Указанията на съда не са изпълнени от жалбоподателя. С определение № 25 от 11.2.2015 г постановено по гр.дело № 581/15 г, Върховният касационен съд на РБ, Второ гражданско отделение е оставил в сила разпореждане от 20.10.2014 г на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.дело № 2519/14 г, с което е върната частната жалба вх.№ 13189/17.11.14 г на Ц. Д., поради невнасяне на определената държавна такса от 15 лв. Частната жалба е процесуално недопустима поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл.274 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона.Определението, с което съдът е оставил частната жалба без движение до внасяне на дължимата по нея държавна такса, не попада в нито една от посочените по-горе хипотези.Поради това подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Отделно от това същата е безпредметна, тъй като с определението си от 11.2.2015 г по гр.дело 581/15 г, ВКС, второ ГО е разрешил по окончателен начин въпроса относно законосъобразността на определението от 20.10.14 г на САС по ч.гр.дело № 2519/14 г относно връщане на подадената частна жалба поради неизпълнение на дадените от съда указания. Мотивиран от горното ВКС, Четвърто ГО