Определение № 3890 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2849/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №9579/11.05.2026г. на В. Ат. В. срещу определение №1745/02.04.2026г. по гр. д. №1135/2026г. по описа на Върховния касационен съд, ГК, II г.о., с което без разглеждане е оставена подадената от него частна касационна жалба срещу определение на Апелативен съд -Варна, в частта му, с която е оставена без уважение жалбата му срещу прекратяването на въззивното производство по гр.д. № 1635/2025г. на ОС Варна. Жалбоподателят счита определението в обжалваната част за неправилно. Оспорва извода на съда за липсата на правен интерес при наведените от него твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото му на защита. Твърди, че оставянето без разглеждане на жалбата му препятства съдебната проверка именно по този въпрос. Ответната по частната касационна жалба страна не е депозирала писмен отговор в предоставения ѝ срок. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да остави без разглеждане частната касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд е приел, че с обжалваното пред него определение на Варненския апелативен съд е потвърдено определение №4492/1.10.2025г по в.гр.д. №1635/2025г. по описа на ОС-Варна, с което е прекратено въззивното производство, образувано по подадената от В. Ат.В. въззивна жалба вх.№3750/7.05.2025г. против решението на РС-Девня №47/24.03.2025г. по гр.д.№ 525/2024. Посочил е, че постановеното от апелативния съд определение срещу това прекратяване е окончателно съгласно ТР №2/2018г. на ОСГТК на ВКС, предвид което жалбата срещу него е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Настоящият състав намира определението за правилно по следните съображения: В случая съставът на Апелативен съд Варна е потвърдил преграждащото определение на ВОС, постановено за първи път от окръжен съд като въззивна инстанция, с което производството по въззивната жалба на В. е било прекратено поради липсата на правен интерес. В хипотезата на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК апелативните съдилища се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба предвиждаща техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна да подлежат на обжалване, поради което следва извод, че определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, изр. 1, пр. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е и възприетото в ТР №2 от 23.06.2022г. по т. д. №2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Предвид гореизложеното, обжалваното определение, с което частната жалба срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен акт е била оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение