Решение № 5864 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба на Н. С. В. срещу решение № 2477/28.11.2025 г. на Административен съд Добрич по адм. д. № 537 по описа за 2024 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3/20.02.2024 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Добрич (ТП на НОИ - Добрич). Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, с които е отречено правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Позовава се на разпоредби от отменени нормативни актове, за да обоснове правен довод за дължимо признаване като осигурителен стаж от първа категория на времето на редовното му обучение като курсант в Академията на МВР. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на решението на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане [номер]/19.12.2023 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Добрич. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Добрич, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореното пред Адм. съд Добрич решение № 3/20.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич е потвърдено разпореждане [номер]/19.12.2023 г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Добрич, с което на Н. С. В. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Първостепенният съд е отхвърлил оспорването. Изключил е от обхвата на доказването като безспорен фактът на проведено обучение от В. за времето от 03.08.1988 г. до 09.09.1992 г. като курсант в Академията на МВР. Посочил е признатия от администрацията осигурителен стаж по категория и продължителност. Правите изводи на съда са издаване на оспореното пред него решение от компетентен административен орган, в писмената форма за действителност, с дължимото съдържание и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По решаващите изводи на съда обстоятелството,че по правната уредба на обучението в Академията на МВР предвижда да се получава възнаграждение, съобразено с възнаграждението за длъжностите, на които може да бъде назначен курсантът след завършването, третирането на обучението като преквалификация и отсъствието на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение преди началото на обучението не определя времето на обучението като осигурителен стаж от първа категория. Липсвали предпоставките по чл. 9а КСО за зачитане като осигурителен стаж на времето на обучение, а и при внасяне на осигурителни вноски за времето на обучението, стажът се зачитал от трета категория. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ не бил работил десет години при условията на първа категория труд и не било изпълнено изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи от мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/. Възникването на правото на ЛПОСВ е обусловено от достигането на определена сума от възрастта и осигурителния стаж на осигуреното лице към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Общата възраст за правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2023 г. за мъжете е 64 години и 6 месеца, а осигурителният стаж 39 години и 4 месеца (вж. чл. 15, ал. 1, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Придобиването на право на пенсия на по-ниска възраст за работа при по-неблагоприятни условия на труд по чл. 69б, ал. 1 КСО е за работа при условията на първа категория труд. Изискването е осигуреното лице да е работило десет години при условията на тази категория труд и сборът на осигурителният стаж и възрастта му да е 100 за мъжете, като за 2023 г. възрастта за мъжете е 54 години (вж. чл. 18б, ал. 1, т. 8 НПОС). Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия на 29.09.2023 г. Н. В. не е достигнал възрастта по чл. 68, ал. 1-2 КСО, поради което не е възникнало правото на ЛПОСВ за достигната обща възраст за пенсиониране без да е дължимо изследване на сбора от възрастта и осигурителния стаж. С разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Добрич, на В. е признато придобиването на осигурителен стаж от първа категория 6 г. и 23 дни и от трета категория 26г., 5 м. и 28 дни или превърнат към трета категория осигурителен стаж 37г. 07 м. и 6 дни. При действието на чл. 90, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.) за трудов стаж от първа категория при пенсиониране се зачита времето, изслужено на офицерски и сержантски длъжности в Министерството на вътрешните работи. С арг. от чл. 17, ал. 2 НПОС осигурителният стаж по чл. 69, ал. 2 КСО е от първа категория. Не съществува информационен източник дали и какво възнаграждение е получавал Н. В. по време на обучението си в Академията на МВР. С арг. от чл. 9, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО полагането на труд и то срещу възнаграждение (полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение) са предпоставките за зачитане на осигурителен стаж. Дори да се приеме, че на В. се е дължало възнаграждение по време на обучението, тъй като е имал право на възнаграждение по чл. 71, ал. 1 ЗМВР (отм., ред. ДВ бр. 57 от 1991 г.) и чл. 21, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за народната милиция, то времето на обучение не е такова, изслужено на офицерска и сержантска длъжност, тъй като обучението изключва службата, а и с чл. 71, ал. 2 ЗМВР (отм.) е била въведена забрана през време на подготовката обучаемите да бъдат използвани за служба в органите на министерството освен за целите на обучението. По хипотеза обучението не предполага полагане на труд и то при вредни условия, които да са основание за отнасянето му към първа категория. Затова и правилно първостепенният съд е обсъдил зачитането на осигурителен стаж по чл. 9а КСО със заплащане на осигурителни вноски за времето на обучението. Без за Н. В. да е възникнало към датата на подаване на заявлението на отпускане на пенсия правото на ЛПОСВ отричането на това право с разпореждането на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване и на директора на ТП на НОИ е законосъобразно, а отхвърлянето на оспорването срещу акта на директора с обжалваното решение е правилно. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение