Определение № 2255 от 10.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 436/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 4857 от 20.09.2023 г. по рег. на Апелативен съд – Велико Търново (вх.№ 50387 от 20.09.2023 г. по рег. на ВКС), идентична по съдържание с частна касационна жалба вх.№ 503876 от 20.09.2023 г. по рег. на ВКС, подадена от М. П. М. чрез адвокат И. П. от САК, която е насочена срещу част от въззивно Определение № 279 от 08.06.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 182/2023 г. на АС - Велико Търново, І гр. и търг.състав. С атакуваната част от въззивния акт е потвърдено Определение № 1690 от 07.12.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 853/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е върната, като недопустима, на основание чл. 267, ал. 1 във вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК (подадена след изтичане на срока за обжалване) въззивна жалба, регистрирана с вх.№ 27803 от 23.11.2022 г. по регистъра на Районен съд - Плевен, подадена от М. П. М. – страна (ответник) по гражданско дело за делба № 2280/2021 г. по описа на РС - Плевен, г.о., срещу „Решение от 10.12.2021 г., Х-ти гр. с-в и последващи съдебни актове“, и е прекратено въззивното производство по в.гр.д.№ 853/2022 г. по описа на ОС - Плевен. Постъпил е отговор от С. П. М. – К. чрез адвокат Й. Я. от АК – П., с който жалбата е оспорена по същество и моли да бъде оставена без уважение. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производството, но въпреки това е процесуално недопустима по следните съображения: С Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк.д.№ 2/2018 г. на ВКС, ОСГТК се прие, че „Определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване“. Направеното тълкуване е по приложението на чл. 274, ал. 2 ГПК, чийто текст е изменен със ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 50 от 2015 г. Съгласно действащата и приложима към настоящия случай редакция, за определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК (които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които изрично е посочено в закона, че подлежат на самостоятелно обжалване), когато те са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, е предвидено да подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Изброени са актове, представляващи „преграждащи определения“ по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК, които за първи път постановява окръжният съд като въззивна инстанция, като сред тях попадат определенията за прекратяване на въззивното производство поради недопустимост на въззивната жалба. Именно такъв е характерът на Определение № 1690 от 07.12.2022 г. по в.гр.д.№ 853/2022 г. на ОС – Плевен в частта му, която е потвърдена от апелативния съд (с което като недопустима е върната „въззивна жалба“, регистрирана с вх.№ 27803 от 23.11.2022 г. по регистъра на РС – Плевен и е прекратено въззивното производство). В мотивите на ТР по тълк.д.№ 2/2018 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 50 от 2015 г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството. Подчертано е, че липсва разпоредба, според която актовете на апелативните съдилища, постановени в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, в това число и преграждащите производството определения, да подлежат на обжалване пред ВКС. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ, бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата, определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд, в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Прието е, че такова е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 50/2015 г. - при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че подадената от М. П. М. частна касационна жалба е насочена срещу акт, който не подлежи на по-нататъшно обжалване, поради което се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, без да се подлага на обсъждане дали касаторката е обосновала наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение