Определение № 1039 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 208/2025 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 260598/22.08.2024 г., подадена от Р. Д. Д. и Д. С. Д., за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 106/09.03.2010 г. по гр. д. № 1083 по описа за 2009 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено решение № 1644/06.10.2009 г. по гр. д. № 3830 по описа за 2008 г. на Районен съд - Плевен, с което са отхвърлени предявените искове за нищожност на дарение на идеална част от имот и за изкупуване на същата част от имота. Молителите поддържат, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърдят, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения, като въззивният съд не е поправил допуснати от първата инстанция нарушения. Решението е постановено по неистински показания на свидетелите и доказателства – нотариални актове. Съдът не се е произнесъл по нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41/1975 г., приложен на л. 116 от делото на Районен съд - Плевен и не е съобразил, че същият не е вписан в СВ. Незаконен, „фалшив“ е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149/2004 г. на л. 107 от делото на Районен съд - Плевен, тъй като удостовереното в двата нотариални акта не съответства на останалите събрани по делото доказателства. Не е установено по делото отчуждителните мероприятия на ид. ч. от двуетажната къща и на 58 кв.м. от имота по чия заповед са. Насрещните страни Д. Х. А. и И. Х. А., не са подали писмен отговор и не изразяват становище по молбата за отмяна. При проверката за допустимост на молбата за отмяна, извършена по реда на чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: В молбата се съдържат оплаквания за неправилност на съдебните актове по приключилото дело. Не е обосновано основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК – установена по надлежен ред неистинност на документ. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в молбата не се сочат обстоятелства, които да се включват в някоя от визираните в закона хипотези. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на влязлото в сила решение, които не могат да бъдат предмет на извънредното средство за контрол. Тъй като въведените в молбата твърдения не сочат на основания от кръга на лимитативно изброените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, а съставляват касационни оплаквания, целящи ревизиране на неблагоприятно за страната решение без да са налице релевираните предпоставки за отмяна, то молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Освен това, молбата за отмяна е подадена извън всякакви процесуални срокове по чл. 305, ал. 1 ГПК. В случая въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 06.12.2010 г., когато е постановено определение № 1192 по гр. д. № 953 по описа за 2010 г. на ВКС, III г.о. по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационното му обжалване. Предвид изложеното молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивните срокове. В обобщение подадената молба, с която е поискана отмяна на влязлото в сила решение № 106/09.03.2010 г. по гр. д. № 1083 по описа за 2009 г. на Окръжен съд - Плевен на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство прекратено. При служебна справка се установи, че насрещната страна по молбата за отмяна Б. М. А. е починала на 02.06.2016 г., поради което на основание чл. 227 ГПК следва да бъдат конституирани наследниците й по закон – сина й А. П. А. и дъщеря й С. П. А.. С. П. А. е починала на 09.12.2018 г. и е оставила един наследник по закон – сина си Б. В. Г., който следва да бъде конституиран като страна, вместо нея. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение