Решение № 11618 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15578/2014 г.

ВАСV отделение04.11.2015 г.докладчик Сибила Симеонова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6401/28.10.2014 г., постановено по адм. дело № 6616/2014 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Силвестър Емилов Пенков ЕГН: ********** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11618 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15578/2014 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Силвестър Емилов Пенков против решение № 6401/28.10.2014 г., постановено по адм. дело № 6616/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови ново, с което да се отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Претендира се присъждане на съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Силвестър Емилов Пенков срещу заповед № 457/9.06.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност старши експерт в дирекция "Връзки с обществеността, протокол и координация" в Държавен фонд "Земеделие". Като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността и утвърдено длъжностно разписание от 9.06.2014 г. Като доказателство по спора е представена заповед № Сз-8-41/16.05.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършване на изменения в утвърденото длъжностно разписание на администрацията на Държавен фонд "Земеделие", в дирекциите "Връзки с обществеността, протокол и координация", "Административно-стопанско обслужване", "Информационни технологии", "Договориране на ПМРСР", "Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони" и областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие". Представено е длъжностно разписание от 16.05.2014 г., от което се установява, че в дирекция "Връзки с обществеността, протокол и координация" съществуващите щатни бройки са 1 бройка за длъжността директор, 3 бройки за длъжността главен експерт, 4 бройки за длъжността старши експерт, 3 бройки за длъжността младши експерт, 2 бройки за длъжността главен специалист, 1 бройка за длъжността специалист и 1 бройка за длъжността технически сътрудник. Като доказателство по спора е представена заповед № Сз-8-64/9.06.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която се правят изменения в утвърденото длъжностно разписание на администрацията на Държавен фонд "Земеделие" в дирекция "Връзки с обществеността, протокол и координация", съгласно приложението към заповедта. Съгласно представеното длъжностно разписание от 9.06.2014 г. в дирекция "Връзки с обществеността, протокол и координация" съществуващите щатни бройки са 1 бройка за длъжността директор, 3 бройки за длъжността главен експерт, 3 бройки за длъжността старши експерт, 3 бройки за длъжността младши експерт, 2 бройки за длъжността главен специалист, 1 бройка за длъжността специалист и 2 бройки за длъжността технически сътрудник. Като доказателство по спора е представено и длъжностно разписание от 25.08.2014 г., съгласно което в дирекция "Връзки с обществеността, протокол и координация" съществуващите щатни бройки са 1 бройка за длъжността директор, 3 бройки за длъжността главен експерт, 5 бройки за длъжността старши експерт, 2 бройки за длъжността младши експерт, 2 бройки за длъжността главен специалист, 1 бройка за длъжността специалист и 1 бройка за длъжността технически сътрудник. При така приетите доказателства, АССГ е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити. Посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността съответства на фактическите обстоятелства по преписката. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочени като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателя е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. Не се отразява на законосъобразността на обжалваната заповед обстоятелството, че длъжностно разписание от м. юни 2014 г. е изготвено като изменение на вече съществуващо длъжностно разписание, утвърдено със заповед № Сз-8-41/16.05.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Изменението е осъществено с изрична заповед № Сз-8-64/9.06.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Същото е влязло в сила от момента на изготвяне на заповедта за него, което обуславя и момента на влизане в сила на длъжностното разписание, а именно - 9.06.2014 г. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че утвърждаването на длъжностното разписание е извършено с изричен акт на компетентния орган и отговаря на нормативноустановените изисквания за форма. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за намаляване броя на служителите, заемащи определени длъжности "старши експерт", сред които е тази на жалбоподателя. Съдът е направил сравнителен анализ на заеманата от Пенков длъжности и новата, трансформираната длъжност на технически сътрудник, при което не е установена идентичност и запазване на функциите. Настоящият състав на касационната инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, че невръчването на длъжностната характеристика на държавния служител би подлежало на преценка и би се отразило на законосъобразността на издадена заповед за прекратяване на служебно правоотношение, но при различно осъществили се факти, например при прекратяване на служебното правоотношение поради неизпълнение на служебните задължения. Първоинстанционният съд правилно е приел, че непредставянето на поименните разписания на администрацията на ДФ "Земеделие" не се отразяват на законосъобразността на обжалваната заповед. Същите не удостоверяват изпълнявани функции на служителите, нито пък установяват по някакъв различен начин броя и длъжностите от съответната администрация. При така обсъдените доказателства, следва да бъдат споделени правните изводи на АССГ за законосъобразност на оспорената пред него заповед. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Въз основа на Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 9.06.2014 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност се установява наличието и на двете кумулативни предпоставки. Намаляването на броя на длъжностите "старши експерт" в дирекция "Връзки с обществеността, протокол и координация" в длъжностното разписание от 9.06.2014 г. на съответната структура е една от формите на реално съкращаване на длъжността. В този случай фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители, или от други длъжности по длъжностното разписание. В конкретният случай съобразно установената по делото фактическа обстановка действително е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение с Силвестър Емилов Пенков поради "съкращаване на длъжността". След като по несъмнен начин по делото е установено, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, то оспорената заповед е законосъобразна и съответна и на целта на закона. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е доводите им и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, проверил е законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК и е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното от страна на процесуалния представител на ответника и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. чл. 228 от АПК, Силвестър Емилов Пенков следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

3