Определение № 2514 от 12.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 2757/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по постъпила от процесуалния представител на „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], молба с вх. № 9747/27.05.2025 г. за освобождаване на парична гаранция в размер на 39 500 лв., внесена от дружеството по сметка на ВКС, и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 271 от 18.10.2024 г. по в. т. д. № 187/2024 г. на Апелативен съд – Варна. В молбата са изложени съображения, че с оглед постановеното определение № 1221 от 16.04.2025 г. по т. д. № 2757/2024 г. на ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, са налице предпоставките за връщане на молителя на внесената като обезпечение сума. Твърди се, че всички присъдени по делото суми, част от които е и главницата в размер на 39 500 лв. съобразно влязлото в законна сила въззивно решение, ведно със законната лихва върху нея, са изцяло заплатени от „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД чрез превеждане на 29.04.2025 г. на сумата в общ размер от 59 986.61 лв. по банкова сметка с титуляр кредиторът – Е. Д. А., за което представя преводно нареждане. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на насрещната страна – Е. Д. А. от [населено място], общ. Руен, обл. Бургас, която в указания ѝ едноседмичен срок не е изразила писмено становище. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 2813 от 29.10.2025 г. по ч. т. д. № 2358/2024 г. на ВКС, ІI т. о. по молба на касатора „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД и след представяне на съответното надлежно обезпечение в размер от 39 500 лв. е било спряно, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 271 от 18.10.2024 г. по в. т. д. № 187/2024 г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено решение № 558 от 29.12.2023 г., постановено по т. д. № 650/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта, с която съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати на Е. Д. А. сумата от 39 500 лв., съставляваща разликата над 8 500 лв. до присъдените 48 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 18.03.2018 г., причинено виновно от водача на влекач, марка „Скания Р 500“ с рег. [рег.номер на МПС], със закачено на него полуремарке марка „Стас О 38 3 ФАК“, с рег. [рег.номер на МПС], чиято гражданска отговорност е била застрахована при „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД. С определение № 1221 от 16.04.2025 г. по т. д. № 2757/2024 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, поради което от датата на постановяване на акта на касационната инстанция въззивното решение е влязло в законна сила в обжалваната му пред ВКС част. Съгласно представено от счетоводството на ВКС удостоверение сумата от 39 500 лв. е постъпила по сметката за обезпечения на съда на 23.10.2024 г. и понастоящем е налична по същата. Видно от представеното към молбата, инициирала настоящото производство, преводно нареждане на 29.04.2025 г. сума в общ размер 59 986.61 лв., част от която е и главницата от 39 500 лв., представляваща част от присъденото обезщетение за неимуществени вреди, по отношение на което спорът е бил пренесен в касационната инстанция, е платена от „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД по банкова сметка с титуляр увреденото лице Е. Д. А. при посочено основание за плащане „т. д. № 2757/2024 г. на ВКС, I т. о.“, с което задължението на застрахователя/длъжник за изплащане на присъдената на ищеца/кредитор като обезщетение сума – дължима главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от 22.02.2022 г., до изплащане ѝ на 29.04.2025 г., е изцяло погасено. При тези данни настоящият състав намира молбата за основателна. Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Както се посочи, от приложеното към молбата на молителя преводно нареждане се установява, че задълженията на застрахователното дружество към Е. Д. А., произтичащи от влязлото в сила осъдително въззивно решение, към настоящия момент са изцяло погасени, с което кредиторът е удовлетворен и не съществува опасност от застрашаване на правния му интерес. Вследствие на това, основанието за задържане на внесената като обезпечение сума по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало и същата следва да бъде освободена и преведена по посочената от молителя банкова сметка. Към датата на депозиране на молбата за връщане на гаранцията не е изтекъл и едногодишният срок по чл. 82 ГПК. Мотивиран от изложеното, съставът на ВКС, І т. о.