Решение № 3692 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10820/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Стара Загора, чрез адв. Димитрова като процесуален представител, против решение № 3165 от 28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 690/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отменена негова заповед № 18-11501 от 16.10.2023 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Касаторът оспорва извода на съда за наличие на спор за материално право между заявителите и оспорващите заповедта, както и че очертанията на нанесения самостоятелен обект не съответстват нито на границите му на място, нито на акта за узаконяване. Счита, че е спазена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), като е съобразена възприетата приоритетност на източника на данни, от която се установяват очертанията на самостоятелните обекти в сграда и за тях не се прилагат изисквания за точност. В тази връзка твърди, че в оспорената заповед обектът правилно е нанесен съобразно очертанията му по представеното архитектурно заснемане към акт за узаконяване, което е потвърдено и от заключението на съдебно-техническата експертиза, прието по делото. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърлят жалбите срещу заповедта. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответниците – С. Г. И. лично и като пълномощник на М. Т. И. и Д. Р. И., в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Правят искане за присъждане на направените за настоящото производство разноски. Ответникът – ЕТ „С. Ж. – М. Комерсиал“, чрез процесуалния си представител адв. Джурков, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Ответниците - С. Ц. П. и А. Ц. П. не вземат становище по касационната жалба. По делото е постъпила молба от С. Г. И., действащ лично и като пълномощник на М. Т. И. и Д. Р. И. за възстановяване на изгубени или унищожени документи, доказващи заплатеното от тях адвокатско възнаграждение по адм. дело № 690/2023 г. на Административен съд – Стара Загора, както и молба с искане за изменение на постановеното по него решение в частта относно присъдените разноски с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 18-11501 от 16.10.2023 г. на началника на СГКК - Стара Загора, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на град Казанлък на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, състоящо се в нанасяне на схема на нов самостоятелен обект в сграда (СОС) с [идентификатор], с предназначение – за търговска дейност, разположен на две нива – партер и сутерен съответно на 1 и -1, с площ по документ 168,35 кв. м, без данни за собственост и промяна на границите на съществуващи обекти в КККР – схема на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], собственост на ЕТ “С. Ж. – МТС Комерсиал“, с площ по документ преди и след промяната от 294 кв. м. С обжалваното решение, по оспорване на С. Г. И., М. Т. И., Д. Р. И. и ЕТ “С. Ж. – МТС Комерсиал“, заповедта е отменена като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, но в противоречие с материалния закон. Като проследява издадените за сградата документи и строителни книжа – договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за строителство при запазване право на строеж в идеални части съответни на два апартамента със застроена площ от по 120 кв. м, ведно с избени помещения към тях и идеални части от сградата; разрешение за строеж № 45/09.03.1994 г. ведно с одобрен архитектурен проект; акт за узаконяване въз основа на архитектурно заснемане от 06.11.2003 г. и удостоверение № 59/10.02.2016 г. за степен на завършеност на сграда в груб строеж, достига до извод, че съществуването на новонанесения СОС се доказва от архитектурното заснемане за узаконяване, като неговото неотразяване при одобряване на КК е непълнота, която подлежи на отстраняване, но при правилно приложение на чл. 44 ЗКИР, който в случая не е спазен. Приема, че между заявителите в административното производство С. Ц. П. и А. Ц. П. и оспорващите в първоинстанционното производство С. Г. И., М. Т. И. и Д. Р. И. и настоящи ответници е налице спор за собственост по отношение на помещението за мазета/ асансьорна шахта, който следва да бъде разрешен по общия исков ред. Приема за установено, че мазетата по архитектурно заснемане и първоначалния архитектурен проект се намират в северозападната част на ниво -2,70, но не попадат под стълбите, а в очертанията на новонанесения СОС попада помещение с бетонови стени, което според вещото лице може да служи за асаньорна шахта, но което по архитектурно заснемане е помещение за четири мазета към апартаментите. Посочва, че площта на новия СОС, измерена на място е 107,11 кв. м, а в оспорената заповед е определена на 168,35 кв. м. Обосновава извод, че очертанията на самостоятелния обект не са установени според нормата на чл. 44 ЗКИР от строителните книжа, документите за собственост и измерванията на място. Според съда очертанията на СОС, предмет на оспорената заповед, установени с червен цвят от вещото лице, не съвпадат и не съответстват нито на границите му на място, нито на архитектурното заснемане за узаконяване и значително се разминават с тези по КК. Приема, че съществено е разминаването на ниво 2, а на ниво 1 в очертанията попада и помещението за четири мазета, представляващо бетонни стени за асансьорна шахта. Посочва, че това помещение няма предназначението на обект за търговска дейност, като правно значение има архитектурното заснемане, защото с издаването на акта за узаконяване се удостоверява неговото съществуване. Според съда доводът на оспорващите, че към самостоятелния обект е включено помещение за склад се установява от данните по делото, а спорът за собственост върху него се състои в противоположните твърдения на жалбоподателите Иванови спрямо тези на заявителките за принадлежността на складовите помещения към жилищните обекти на първите или към търговския обект, за който вторите не представят и документ за собственост, поради което не са вписани в кадастралния регистър. По отношение на оспорващия ЕТ “С. Ж. – МТС Комерсиал“ приема, че неговият СОС с [идентификатор] се засяга от новонанесения такъв, като неговите очертания се отклоняват значително от изпълненото на място и съгласно архитектурното заснемане за узаконяване – показано на схема 1 и схема 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза. По тези съображения отменя оспорената заповед като материално незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въпросът с допустимостта на оспорването на С. Г. И., М. Т. И. и Д. Р. И. е разрешен с влязло в сила определение № 6360 от 23.05.2024 г. по адм. дело № 5003/2024 г. на Върховния административен съд. Заповедта е издадена в хипотезата на непълнота или грешка на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Съгласно дефиницията за "непълноти или грешки", дадена в § 1, т. 16 ДР ЗКИР, това основание за изменение на КК е налице в случай на установено несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, т. е. изисква се да е налице несъответствие със заснетите при изработване на първоначалната КК граници (очертания) по фактическото им състояние. Следователно, несъответствията следва да са налице към датата на одобряване на КК за съответната територия. В случая с оспорения административен акт е нанесен нов обект в КККР – схема на СОС с [идентификатор], на две нива. Не се спори относно обстоятелството, че към 2015 г., когато е одобрена КККР на гр. Казанлък, обектът е съществувал фактически на място. По делото е установено, че оспорващите пред първата инстанция и настоящи ответници С. Г. И., М. Т. И. и Д. Р. И. са наследници на М. К. И., която съгласно нот. акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том І, дело № 97/1992 г. си запазва правото на строеж върху продадения имот - дворно място, находящо се в гр. Казанлък, с площ 385 кв. м., пл. № 5990, кв.182 в идеална част, съответна на две жилища – апартаменти по 120 кв. м всяко, ведно с две избени помещения, които ще придобие в собственост на третия етаж от масивна четириетажна сграда – блок, която ще се построи. С акт за узаконяване № 8/26.02.2004 г. на основание § 184 ПЗР ЗУТ е узаконена жилищна сграда с обекти на КОО със застроена площ 317,65 кв. м., състояща се от подземен, І, ІІ, ІІІ и ІV етажи, съгласно одобрения инвестиционен проект – заснемане за узаконяване, в [УПИ], кв.182А по плана на гр. Казанлък, собственост на Ц. И. П., Община Казанлък, ЕТ „С. Ж. – М. -Комерсиал“, Т. Д. К., Т. С. И. и С. Г. И.. По делото е представено удостоверение за завършеност на сграда в груб строеж № 119/02.03.2023 г. на наследниците на М. К. И. на строеж ІV категория: ІV етаж на коти +7,61 и +8,10 м., представляващ част от жилищна сграда с обекти на КОО с [идентификатор], със застроена площ от 317,65 кв. м, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Казанлък, представляващ УПИ V5990, кв. 182 А по плана на гр. Казанлък. Във връзка с молба на жалбоподателя С. И. до Община Казанлък е издадено удостоверение изх. № 190/16.05.2023 г. от „Балканинвест“ ЕООД, с което се удостоверява, че самостоятелен обект в сграда с КОО с [идентификатор], находящ се на ІV етаж на сграда с [идентификатор], собственост на наследниците на М. К. И. е изграден в груб строеж на кота +7.61 и +8.10, с принадлежащите към него две избени помещения по нот. акт – с неуточнено местонахождение и неизградени към настоящия момент, заедно с припадащите се 17.02 % ид. ч. от общите части на сградата. В оспорването пред административния съд от тези жалбоподатели се твърди, че в новонанесения СОС на ниво 1 попадат избените помещения, посочени в нотариалния акт. От данните по делото е видно, че оспорващият пред първата инстанция и настоящ ответник ЕТ „С. Ж. - М. Комерсиал“ се легитимира като собственик съгласно нот. акт за продажба от 11.08.1997 г. на недвижим имот, съставляващ магазин, изграден в груб строеж с РЗП 440 кв. м, находящ се в сутерен и партер на кота - 4,70 и кота - 1,70 в масивна четириетажна сграда, построена в парцел V – 5990, кв. 182 по плана на гр. Казанлък, ведно с прилежащите 24,75% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, съставляващ дворно място от 353 кв. м. С удостоверение №91/21.05.2004г., издадено от Община Казанлък на основание чл.177, ал. 3 ЗУТ обект „Жилищна сграда с обекти на КОО – етап първи – магазин за ел. материали, парфюмерия и козметика, промишлени стоки и хранителни стоки“, със ЗП 294 кв. м., строеж четвърта категория, находящ се в УПИ V – 5990, кв. 182а по плана на град Казанлък е въведен в експлоатация. Този жалбоподател оспорва заповедта за нанасяне на нов СОС с твърдения, че неговите очертания, граници и площ на ниво сутерен (ет. -1) не съответстват на действителното им състояние, тъй като са заснети погрешно и невярно. Правилен е извода на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на оспорената заповед при нанасянето на обект с [идентификатор], поради несъответствие на отразения самостоятелен обект като граници и очертания и нанесената площ, както и поради наличие на спор за материално право досежно него между жалбоподателите и другите заинтересовани страни в първоинстанционното производство. Съгласно чл. 2 ал. 1 ЗКИР „Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България“ и като съвкупност от такива данни следва при отразяването на обектите да е налице съответствие между тези данни - нанесените граници да съответстват на размерите на обектите по съответните документи за собственост. Съгласно чл. 27 ал. 1 т. 4 ЗКИР основните кадастрални данни са „за самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура: идентификатор; етаж; очертание; брой нива в обекта; площ по документ; предназначение; адрес“, като и по отношение на самостоятелни обект би следвало да е налице съответствие на очертанията на обекта – границите му и площта, определена по тях и отразената като основни кадастрални данни площ на обекта по документ за собственост. В случая липсва такова съответствие, тъй като от приетата по делото съдебно-техническата експертиза е безспорно установено, че площта на самостоятелния обект, измерена на място е 76.60 кв.м. на ниво -2.90 и -3.50, и 30.51 кв.м. на ниво -0.44 и -0.95, което е общо 107.11кв.м., а в заповедта площта е определена на 168.35 кв.м.Това несъответствие само по себе си води до незаконосъобразност на оспорената заповед с нанасянето на обекта при несъответстващи си основни кадастрални данни. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, вкл. от заключението на СТЕ, се установява съществено разминаване спрямо източниците по чл. 44 (в относимата редакция, ДВ, бр. 49/2014 г.) ЗКИР. Това разминаване не е частично или несъществено, а засяга именно определящите елементи на самостоятелния обект – неговите граници и площ, които имат пряко значение за индивидуализацията му като обект на правото на собственост. При съпоставка между архитектурното заснемане за узаконяване, строителните книжа и фактическото състояние на място се установява, че част от предвидените по проект преградни стени не са изпълнени, а други, изградени в действителност, не са отразени в проекта, въз основа на който е извършено изменението. Това несъответствие е довело до неправилно очертаване на границите на новонанесения обект, като в неговия обхват са включени площи, които не съответстват на действителното пространствено обособяване в сградата. Показателно в тази насока е и установеното съществено разминаване в площта на самостоятелен обект с [идентификатор], която по административния акт възлиза на 168.35 кв.м., докато при измервания на място е определена на 107.11 кв.м. Подобно несъответствие изключва възможността да се приеме, че е налице точно и законосъобразно отразяване на съществуващото положение, тъй като площта е функция именно на границите на обекта, а последните са определени в противоречие с релевантните източници на информация по приоритетите, залегнали в чл. 44 ЗКИР. Това разминаване не може да бъде обяснено с допустими технически отклонения, а е резултат от неправилно определени граници на обекта. Същите не съответстват на нито един от способите, предвидени в цитираната правна норма. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че административният орган е следвало да се ограничи единствено до архитектурното заснемане като източник на данни. Законът изисква съвкупна преценка на всички релевантни източници, а когато между тях съществуват противоречия, каквито в случая са налице, не може да се приеме, че очертанията са установени по надлежния ред. Съществено значение има и обстоятелството, че в обхвата на новонанесения самостоятелен обект е включено помещение, което по архитектурното заснемане за узаконяване е обозначено като складово помещение, съответстващо на предвидените по първоначален проект мазета към жилищни обекти. От фактическа страна се установява, че това помещение е изпълнено като едно общо пространство с изградени бетонови стени, което според експертното заключение може да изпълнява функция на асансьорна шахта. Независимо от конкретното му функционално предназначение същото представлява част от конструкцията на сградата с обслужващо значение и включването му в самостоятелен търговски обект не съответства на данните от строителните книжа и архитектурното заснемане към акта за узаконяване. В тази връзка правилно първоинстанционният съд отчита и наличието на спор за материално право между страните относно принадлежността на това помещение. Данните по делото сочат на противопоставими твърдения за собственост, като за включването на процесното помещение в новия самостоятелен обект не са представени убедителни доказателства за придобито вещно право от страна на заявителите в административното производство. Това обстоятелство има самостоятелно правно значение, тъй като производството по изменение на кадастралната карта не може да служи за разрешаване на спорове за собственост, а единствено за отразяване на безспорни такива. При наличие на спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № 02-20-5 от 15.12.2016 г., административният орган не разполага с правомощие да извършва изменение на кадастралната карта по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, доколкото това производство има за цел единствено отразяване на съществуващи права, но не и тяхното създаване или разрешаване на спорове относно тези права. В този смисъл правилно първоинстанционният съд приема, че наличието на спор за собственост представлява пречка за одобряване на исканото изменение на КК. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че след като изменението представлява единствено отстраняване на непълнота в кадастралната карта чрез нанасяне на нов СОС, то няма изискване за точност при определяне на площта и очертанията му. Макар съществуването на обекта да се установява от архитектурното заснемане към акта за узаконяване, то отразяването му следва да бъде извършено при стриктно спазване на изискванията на закона относно определяне на неговите очертания, площ и предназначение. В случая тези изисквания не са спазени. При тези данни правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон и при неправилно приложение на чл. 44 ЗКИР (в относимата редакция). Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По делото е подадена и молба - искане от С. Г. И., М. Т. И. и Д. Р. И. за възстановяване на загубени/ унищожени документи, доказващи заплатеното от тях адвокатско възнаграждение по адм. дело № 690/2023 г. на Административен съд - Стара Загора, както и за изменение на постановеното решение по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по тези искания е съдът, постановил съдебния акт, като по отношение на второто е приложим редът по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и § 40 ПЗР ЗИД АПК (ДВ, чл. 63/01.08.2025 г.). Неговото определение ще подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Предвиденият процесуален ред не е изчерпан, поради което искането на ответниците С. Г. И., М. Т. И. и Д. Р. И. за изменение на решението в частта за разноските следва да се изпрати на Административен съд – Стара Загора за произнасяне съгласно чл. 248 ГПК. Съобразно изхода на спора и с оглед своевременно заявената и доказана претенция от ответниците за присъждане на разноски за настоящото производство, Агенцията по геодезия, картография и кадастър следва да бъде осъдена да им заплати такива, както следва: на М. Т. И. в размер на 690,24 евро (равностойността на 1350 лева), на Д. Р. И. в размер на 690,24 евро (равностойността на 1350 лева) и на ЕТ „С. Ж. – М. Комерсиал“ в размер на 700 евро (равностойността на 1369 лева). Претендираното адвокатско възнаграждение от С. Г. И. за процесуално представителство за тази инстанция не следва да бъде присъдено поради липсата на доказателства за реалното му заплащане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,