Определение № 709 от 11.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 511/2026 г.

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 282, ал. 2 ГПК, подадена от Адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.“, с искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 627/11.12.2025 г. по в. т. д. № 632/2025 г. на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА, с която молителят, след съответна отмяна на първоинстанционното решение, е осъден да заплати на А. С. Джингова суми в общ размер на 20 076.39 евро – равностойност на 39 266.01 лв., представляващи: разликата между 49 755.98 лв. и 58 979.12 лв. (присъден ликвидационен дял), разликата над 9 223.14 лв. до 38 557.45 лв. (присъдена част от печалбата на адвокатското дружество), разликата над 910.87 лв. до 1079.71 лв. (лихви върху вземането за ликвидационен дял), разликата над 168.85 лв. до 708.56 лв. (лихви върху частта от печалбата), на основание чл. 68, ал. 3 ЗАдв и чл. 86 ЗЗД. За да се произнесе по искането, съдът прецени следното: Молителят е подал в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба с вх. № 3391 от 06.02.2026 г. срещу въззивното решение в съответните осъдителни части, представил е и доказателства за внесена държавна такса за допускане на касационното обжалване, изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и доказателства за внесено обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на посочената по-горе сума, чието постъпване по съответната сметка на ВКС е надлежно удостоверено. С оглед удовлетворяване на предпоставките на горната законова разпоредба, молбата за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение следва да се уважи. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение