Определение № 4927 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. П. против решение рег. №27 от 10.02.2026 г., постановено по въззивно гражданско дело №456 по описа за 2025 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което е потвърдено решение № 565 от 14.05.2025 г. на Пловдивския окръжен съд, XXII състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. К. П. против Община Пловдив искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и на 143,15 лв. имуществени вреди, претърпени в резултат на счупване на левия глезен при падане на 15.4. 2021 г.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Когато по делото са налице противоречиви експертни заключения относно решаващ за спора факт, длъжен ли е въззивният съд да обсъди подробно всяко от тях, да ги съпостави с останалите доказателства по делото и да изложи ясни мотиви защо кредитира ендното заключение, а отхвърля другото?

2. Допустимо ли е съдът да приеме за доказано изпълнението на конкретни мерки за безопасност при строително-ремонтни дейности, когато доказателствата не установяват наличието им към релевантния момент, а само вероятност или „реалистична възможност“ те да са били изпълнени?

3. Коя страна носи доказателствената тежест за установяване на изпълнението на мерките за безопасност при строително-ремонтни дейности, когато ответникът противопоставя възражение, че временната организация на движението е била изпълнена?

4. Може ли да се приеме съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на пешеходец само поради преминаване по тротоар в ремонт, когато не е доказано участъкът да е надлежно сигнализиран и ограничен като затворен за движение?

Ответната община Пловдив и третите лица-помагачи на страната на ответната община „Грома Холд“ ЕООД и „Пловдивинвест“ АД застъпват становището, че няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество.

„Европейски пътища“АД, „Научно-технически съюз по строителство-консултинженеринг, ЗАД „Армеец“, и „Лев Инс“ АД не вземат становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В. К. П. е изложила в исковата молба, че на 15.04.2021 г. около 14 часа, вземайки сина си от основно училище „Д. Д.“ в [населено място], се е спънала в корените на голямо дърво по време на движение по десния тротоар на улица „Генерал Кутузов“, който тротоар видимо е бил в ремонт. Липсвали обаче табели, указващи, че е забранено придвижването на пешеходци по него, нито пък е бил ограден с обезопасителна лента, недопускаща преминаването на пешеходци. В резултат от спъването тя е паднала и е счупила глезена си на левия крак, което е наложило подробно описаното в исковата молба лечение. За причинените й болки и страдания, както и за разходи за закупуване на протеза в размер на 143,15 лв., тя е поискала възложителят на ремонта община Пловдив да бъде осъден да й заплати 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и 143,15 лв. разходи за закупуване на протеза.

Община Пловдив е оспорила предявените искове и е повдигнала възражение за съпричиняване от страна на ищцата. Предявила е обратни искове за претендираните суми срещу дружествата „Грома холд“ЕООД „Европейски пътища“АД, „Пловдивинвест“АД и „Научно технически съюз по строителство – консултинженеринг“ЕООД.

Пловдивският окръжен съд е приел за установено, че при извършване на ремонтните работи на въпросната улица към датата на инцидента служителите на дружествата, на които ответникът е възложил извършването на строително-ремонтни работи, са изпълнили всички необходими действия, осигуряващи по одобрен проет безопасността на гражданите. Счел е за недоказано наличие на деяние/действие или бездействие/, което да е в пряка причинно-следствена връзка с понесените от ищцата вреди. Неправомерни са били действията на ищцата, която живее в района и е била добре информирана, че в този участък от пътя се извършва ремонт. В разрез с правилата тя се е придвижвала по северния тротоар откъм оградата на училището, който видимо е бил в ремонт, доколкото настилката от чакъл се различава в достатъчна степен от нормалното състояние на тротоарите и е ясно, че по нея не може да се извършва безопасно придвижване. Нещо повече - при възможност да се движи по отсрещния завършен вече тротоар с положени плочки или да върви по платното, на което е имало положена асфалтова настилка и въпреки поставените знаци, сочещи, че се извършва ремонт, В. П. е поела риска да се придвижва по чакълеста неравна настилка, която се ремонтира. Дори да се е спънала в корените на намиращо се там дърво, което не се доказва по несъмнен начин, отговорността за това е единствено нейна. Ето защо, поради липса на всички елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни, а обратните искове е оставил без разглеждане.

Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Основавайки се на непротиворечивите според него заключения на двете технически експертизи, е приел за установено от фактическа и правна страна, че временната организация за безопасност на движението, която е въведена на 23.12.2020 г. съобразно утвърден проект, е била съобразена с нормативните изисквания за обезопасяване на строителната площадка и поставените знаци и табели са били достатъчни да предупредят пешеходците за извършвания ремонт на ул.“Генерал Кутузов“, както и да осигурят безопасното им преминаване в зоната на ремонта. Според първоначалната експертиза не може да се даде категоричен отговор на въпроса дали е било възможно придвижване на пешеходци по тротоар с чакълирана настилка. Повторната експертиза по този въпрос приема, че в проекта за ВОБД е предвидена табела с текст„Премини на отсрещния тротоар“, поради което не е било предвидено да се осъществява движение по тротоар, по който са се извършвали СМР, тъй като извършваните строителни работи са касаели нарушаване на целостта на тротоара, както и рязко влошаване на състоянието на повърхността му, което е налагало сигнализирането им. С оглед на това, повторната експертиза сочи, че не е било осъществимо придвижване на пешеходци по тротоар с непоставени тротоарни плочи като завършващ етап от тротоарната настилка. По тротоара са се извършвали строителни работи в обхвата на входа към училището, който вероятно е бил отворен и придвижването на пешеходци (деца и придружаващи) е било възможно да се осъществява изключително предпазливо, при лично приемане на висок риск при преминаване през строителен обект. На въпроса дали е необходимо поставянето на сигнална ограда на тротоар, който е на етап завършен с последна настилка чакъл, преди полагане на плочки, вещото лице е отговорило, че в проекта за ВОБД е предвидена табела Т17, с текст: „Премини на отсрещния тротоар“. Съгласно свидетелските показания /на св. С. на л.366/ тази табела е била поставена в източната част на ул.“Генерал Кутузов“, където започва оградата на училището - на същото място, където са били поставени и знаците за ограничаване на движението на ППС бализата С3.1, и пътните знаци В2 и А23. Становището на експерта е, че съгласно Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР на строителните площадки могат да присъстват само лица, които са участници в строителството, които са инструктирани, подписали са се на инструктажа, и са запознати със съществуващите рискове и особености на строителната площадка, като не се допуска преминаването на пешеходци и присъствие на хора, които не са участници в строителния процес /на л.513/. Първоинстанционният съд е посочил, че двете приети по делото експертизи не са в противоречие относно крайните изводи по въпроси №1, №2 и №3. На въпрос №4 първоначалната експертиза не е могла да формулира категоричен извод, поради което и по този въпрос не е налице противоречие с повторната СТЕ, която е извела обоснован отговор на поставения въпрос.

От възприетата фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до извода, че на 15.04.2021 г. на северната тротоарна площ на процесния участък от [улица]са били предприети предвидените в одобрената схема за ВОБД мерки за информиране на пешеходците за извършваните на улицата СМР, че същите са били съобразени с нормативните изисквания и са били достатъчни да информират пешеходците за извършвания ремонт. С оглед на това, не се установява по несъмнен начин към 15.04.2021 г. да е било налице противоправно бездействие на ответника да сигнализира извършваните СМР по подходящ начин, така че да информира пешеходците и да са осигури безопасното им преминаване в зоната на извършваните СМР на улица „Генерал Кутузов“, което да е в причинна връзка с настъпилото увреждане на ищцата. Същевременно, въпреки поставената подходяща сигнализация с пътни знаци, достатъчна да информира пешеходците за обстоятелството, че процесният участък е в ремонт, и наличната указателна табела „Премини на отсрещния тротоар“, въпреки ясно видимите признаци за недовършено състояние на северната тротоарна площ и липсата на поставено покритие от тротоарни плочки, въпреки наличието на строителни работници, осъществяващи СМР по изграждането на северната тротоарна площ, въпреки наличието на алтернативни безопасни пешеходни маршрути в същото направление – по изградения южен тротоар на същата улица /към който указателната табела е насочвала пешеходното движение/, поставеното покритие от асфалтобетон върху пътното платно, позволяващо безопасното придвижване на пешеходци, ищцата е предприела придвижване по северната тротоарна площ, като съзнателно е поела риска да премине през строителен обект в нарушение на дадените от поставените пътни знаци указания. При преминаването през зоната, в която в момента са били извъшвани СМР по изграждане на тротоарната площ, ищцата не е проявила дължимата грижа за собствената си безопасност, като съзнателно е поела риска от преминаване през строителен обект. Ето защо съдът е отрекъл наличието на пряка причинна връзка между действията на ответника и лицата, на които е било възложено изпълнението на ремонтните дейности от една страна, и настъпилите при ищцата вреди от претърпяното от нея травматично увреждане– от друга. Установено е било според въззивния съд, че причинната връзка е била опосредена от взетото от ищцата съзнателно решение да премине през зона, обозначена като строителен обект, и не по указания безопасен пешеходен маршрут. С тези съображения въззивният съд също е приел, че не са установени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

От така изложеното съдържание на въззивното решение не се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок, тъй като не се установяват груби нарушения на основни принципи на правораздаването, както твърди касаторът. Оплакванията на страната за погрешни изводи на въззивния съд биха представлявали необоснованост на решението, което е порок, който може да се обсъжда само след допускане на касационното обжалване и не могже да обуслови очевидна неправилност. Ето защо на това основание касационно обжалване не следва да се допуска.

За да формулира първия си въпрос, по който желае допускане на касационно обжалване, касаторът твърди, че между приетите по делото две технически експертизи съществува противоречие, поради което въззивният съд е следвало да се мотивира защо кредитира едното, а отхвърля другото заключение. Всъщност въззивният съд е констатирал съвпадение между изводите на експертизите по първия и най-важен въпрос-дали сигнализацията на обекта е била поставена съобразно утвърдената временна организация за безопасност на движението, съответства ли тя на нормативната уредба и дали е била достатъчна да предупреди пешеходците, че улицата е в ремонт. Двете експертизи са отговорили положително на този въпрос. Различията на експертизите по четвъртия въпрос нямат значението, което касаторът им придава. Въпросът е било ли е осъществимо придвижване на пешеходци по тротоар с чакълирана настилка. Разбира се, физически придвижването е възможно при поет от пешеходеца риск от нараняване, което е сторила ищцата. Придвижването би било невъзможно само ако е била поставена физическа преграда на тротоара, каквото задължение обаче изпълнителят на ремонта не е имал съобразно приетата временна организация за безопасност на движението. Сигналната лента според тази организация би следвало да е надлъжно разположена и би преградила само преминаването от тротоара към платното, но не и преминаването по тротоара, затова липсата й не би възпрепятствала ищцата. Следователно въззивният съд не разрешил първия въпрос на касатора в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС.

За да обоснове противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по втория въпрос, касаторът се е позовал на използвания в повторната техническа експертиза израз, че е реалистично възможно сигнализацията на обекта да е била поставена. Даденото от касатора тълкуване, че това означава само вероятно, но не и категорично установено изпълнение на задълженията не съответства на изводите във въззивното решение. За да приеме, че изпълнителят на строително-ремонтните работи е поставил сигнализацията към момента на инцидента, въззивният съд е извършил цялостна преценка на доказателствения материал, включително на свидетелските показания и писмените доказателства-техническата документация и съставените протоколи от комисия на общината и от КАТ при приемане и одобряване на ВОБД. Тази доказателствена съвкупност безспорно установява наличието на сигнализацията, поради което няма противоречие между практиката на ВКС и въззивното решение по третия въпрос на касатора относно доказателствената тежест.

Четвъртият въпрос за наличие на съпричиняване от страна на ищцата изобщо не е бил обсъждан, тъй като исковете са били изцяло отхвърлени. Затова и по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Община Пловдив е поискала присъждане на разноски, за извършването на които не е представила доказателства, поради което това искане следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение