Определение № 7119 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6109/2026 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Т. М., действащ чрез пълномощника адвокат А. Джонев, против определение № 13858 от 08.04.2026 г., постановено по адм. дело № 614/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставено без разглеждане искането му за спиране изпълнението на решение № 1111 от 18.12.2025 г. на Столичен общински съвет (СОС), прието на заседание на СОС от 18.12.2025 г., протокол № 53, т. 87 от дневния ред, по доклад № СОА25-ВК66-11302/12.12.2025 г. Излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Моли същото да бъде отменено и делото да се върне на административния съд с указания за произнасяне по същество на направеното искане. Ответникът – Столичният общински съвет, чрез пълномощника си А. Димитрова – началник на отдел „Правно–нормативна дейност и процесуално представителство“, оспорва частната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор, и иска от съда да я остави без уважение и да потвърди оспореното с нея определение, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна и в срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на М. М. против решение № 1111 от 18.12.2025 г. на Столичен общински съвет, прието на заседание на СОС от 18.12.2025 г., протокол № 53, т. 87 от дневния ред по доклад № СОА25-ВК66-11302/12.12.2025 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 8 от ЗОС, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, т. 4 във вр. чл. 58 от ЗУС, чл. 12, § 1, ал. 20 от ПЗР и прил. № 18 от Наредба за качеството на социалните услуги, чл. 6, ал. 1, б. „В“ от ЗМДТ, чл. 2, т. 3 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, и решение № 665/24.07.2025 г. на СОС. С процесното решение [заличен текст], ползвател на социална услуга в който е и жалбоподателя, се преструктурира, считано от 01.01.2026 г., като част от окончателните последици настъпват от 01.07.2026 г. Жалбоподателят (комуто АССГ в мотивите на процесното определение е признал правен интерес от оспорването на акта на СОС) е поискал и спиране на предварителното изпълнение на обжалвания акт, което изпълнение вече е започнало (по негови твърдения). За да остави искането за спиране без разглеждане съдът е приел, че видно от обжалваното решение на СОС, действието на преструктурирането на социалните услуги и свързаното с това преуреждане на управлението на общинското имущество, което се ползва от жалбоподателя, е отложено за 01.07.2026 г., и в този смисъл, към настоящия момент искането за спиране на изпълнението на акта е преждевременно подадено и няма предмет. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Оспореното пред Административен съд – София-град решение на Столичния общински съвет представлява общ административен акт, по смисъла на чл. 65 от АПК. Общи са административните актове, които имат еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Съгласно чл. 180, ал. 1 и 2 от АПК оспорването не спира изпълнението на общия административен акт, но съдът може да спре изпълнението му, на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК. От това следва, че по силата на препращащата норма на чл. 180, ал. 2 от АПК, спирането изпълнението на оспорения акт е било допустимо на основанията, посочени в чл. 166, ал. 2 от АПК. Съдът е следвало да изложи доводи по същество на искането за спиране, като отговори налице ли са предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на оспорения общ административен акт. Като не е изложил такива доводи и съображения, а е приел, че чл. 166, ал. 2 от АПК е неприложим, както и че искането за спиране е преждевременно (респ. недопустимо), съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което от своя страна е довело и до нарушение на материалния закон. При това положение обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за произнасяне по същество на искането за спиране на решение № 1111 от 18.12.2025 г. на Столичния общински съвет, съобразно приложимия закон. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценка дали са налице материалноправните предпоставки за спиране изпълнението на обжалвания административен акт, визирани в чл. 166, ал. 2 от АПК - възможността за настъпване на значителна или трудно поправима вреда за М. М. от преустановяване на настаняването (което може да настъпи още на 01.07.2026 г.), противопоставима на защитавания от разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от АПК значим обществен интерес, като обсъди и дали са налице нови обстоятелства в тази насока. При този изход на делото е неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. второ, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение