Решение № 7542 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. М., гражданин на ДР Конго, лично и за малолетната му дъщеря А.Н., чрез адв. М. Христов-против Решение № 269/05.01.2026 г. на Административен съд София – град по адм. дело №10803 / 2025 г., с което съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Л. М., [ЛНЧ], гражданин на ДР Конго, лично и за малолетната му дъщеря А.Н., [ЛНЧ], двамата с адрес: гр. София, [жк], [адрес], чрез адв. М. Христов-САК, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Узунджовска“ 1, ет. 3, ППЗБМ на БХК, срещу Решение № 4830/23.09.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е отказал да предостави хуманитарен статут на Л. М. и на малолетната му дъщеря А. Н.. Посочва, че решението е неправилно, защото съдът не спазил съдопроизводственото правило на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, тъй като в съдебно заседание не присъствал социален работник, нито е представен социален доклад. Съдът допуснал и друго нарушение на съдопроизводствените правила, което според касаторите е съществено, а именно не обсъдил техните възражения относно ситуацията в ДР Конго, както и възражението, че административният акт бил нищожен поради наличието на основанието по чл. 177, ал. 2 АПК. Процесното решение на Председателя на ДАБ било постановено в противоречие с Решение №17180 от 20.05.2025 г. по адм. дело №9361/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Бил нарушен и материалния закон – чл. 9 ЗУБ, защото жалбоподателите отговаряли на материалните изисквания за придобиване на хуманитарен статут. Ответникът – Директорът на Държавната агенция за бежанците оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно, поради което да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Л. М., [ЛНЧ], гражданин на ДР Конго, лично и за малолетната му дъщеря А. Н., [ЛНЧ], двамата с адрес: гр. София, [жк], [адрес], чрез адв. М. Христов-САК, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Узунджовска“ 1, ет. 3, ППЗБМ на БХК, срещу Решение № 4830/23.09.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е отказал да предостави хуманитарен статут на Л.М. и на малолетната му дъщеря А. Н.. Първоинстанционният съд е счел за правилна и обоснована преценката на административния орган, че молбата за предоставяне на международна закрила по чл. 9 ЗУБ е неоснователна. От извършения анализ на твърденията на молителя и информацията за страната му на произход, съдът приема, че правилно административният орган не е установил предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, защото нямало твърдения, от които да се направи обоснован извод, че жалбоподателят или малолетното му дете, което представлява, може да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Поддържа в мотивната част на съдебния акт, че срещу лицето не са били предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателни са касационните доводи за неправилно приложение на материалния закон. С влязло в сила Решение №17180 от 20.05.2025 г. по адм. дело №9361/2024 г. по описа на Административен съд София – град е отменено Решението на Председателя на ДАБ, в частта му, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Л. М., гражданин на ДР Конго, лично и за малолетната му дъщеря А. Н., както и съдът е постановил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут на лицата. В противоречие с влязлото в сила съдебно решение Председателят на ДАБ е издал процесното решение. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 АПК са всички административни актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, извършени след влизане на съдебното решение в сила, които му противоречат. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, а именно задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, тъй като субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. Следователно санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Ето защо първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се прогласи нищожност на Решение № 4830/23.09.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е отказал да предостави хуманитарен статут на Л. М. и на малолетната му дъщеря А. Н. и преписката да се върне на Председателя на ДАБ с указания да приложи правилно материалния закон – чл. 9 ЗУБ, като предостави хуманитарен статут на Л. М., [ЛНЧ], гражданин на ДР Конго и на малолетната му дъщеря А. Н., [ЛНЧ]. Формираният отказ на администрацията в процесното решение на Председателя на ДАБ е в противоречие и с правото на личен и семеен живот на чуждиje граждани - баща и дъщеря, за които са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарна закрила на територията на България, достъп до която имат на основание влязло в сила Решение №17180 от 20.05.2025 г. по адм. дело №9361/2024 г. по описа на Административен съд София – град в посочените части. Предоставянето на международна закрила е в приложното поле на правото на ЕС, поради което и на осн. чл. 51, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, разпоредбите от нея следва да се прилагат от държавите членки, чрез съответните компетентни публични органи при преценка на молбите за предоставяне на такава международна закрила. Член 7 от Хартата гарантира правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата, както и на жилището и тайната на съобщенията. Още в преамбюла на Хартата е посочено, че тя потвърждава отново правата, които произтичат от общите за държавите членки конституционни традиции и международни задължения, както и от ЕКЗПЧ. Също така в преамбюла е записано, че при тълкуването на разпоредбите от Хартата ще се вземат предвид и разясненията, установени под ръководството на президиума на Конвента. В разяснението на чл. 7 от посочените разяснения е записано, че правата, гарантирани в чл. 7, съответстват на правата, гарантирани от чл. 8 от ЕКПЧ, както и че в съответствие с чл. 52, параграф 3 това право има същия смисъл и обхват, както съответния член на ЕКПЧ. С оглед на посочените норми, държавата членка на ЕС следва да спазва правото на Европейския съюз и да зачете основните права на чуждия гражданин, като му предостави международната закрила, на която той има право, в случая по силата на влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,