Определение № 1490 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6305/2014 г.
ВКСIV гражданско отделение22.12.2014 г.докладчик Велислав Павков
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3385/16.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 9842/2012 г. от СГС, ІV”б” състав. УКАЗВА на И. Т. В. да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 500 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внесената държавна такса, в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Т. В. против решение № 3385/16.04.2014 г., постановено по гр.д.№ 9842/2012 г. от СГС, ІV”б” състав. Ответникът оспорва жалбата, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С решението на въззивния съд е потвърдено решение на първоинстанционен съд, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и обективно съединен иск с правно основание чл.86 ЗЗД. До този извод съдът е достигнал, като е преценил събраните по делото доказателства, от които се установява, че ответникът по делото е погасил своето задължение, предвид представеното по делото писмено доказателство – разписка за получени от ищеца по делото суми. Разписката е оспорена своевременно от ищеца по делото, относно нейното съдържание, като твърдението на ищеца е, че текстът, от който се прави извод за погасяване на задължението, е допусна след подписването от негова страна на разписката. От събраните по делото доказателства, както и с оглед тежестта от доказването, съдът е приел същото за неуспешно проведено. На това основание съдът е приел, че предявения иск е неоснователен, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено в същия смисъл. Предвид акцесорния характер на вземането за лихва за забава, като неоснователен е приет и предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се излагат доводи за недопустимост на постановеното въззивно решение, като се твърди произнасяне но съда по непредявен иск – по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД /по главния иск/, докато претенцията на ищеца, заявена с исковата молба и по която се е произнесъл първоинстанционния съд е по чл.45 ЗЗД – за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Така формулираното твърдение за недопустимост на съдебния акт е основание за допускане до касационно обжалване и същото следва да се допусне. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия