Определение № 2818 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. срещу решение № 18/26г. на Варненски апелативен съд, постановено по в.гр.д. 472/25г., с което е прието за установено, че жалбоподателят и ответник е биологичен баща на ищцата С. Д.. Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 69 СК за установяване на бащинство. Приел е, че с влязло в сила решение е установено, че вписаният по силата на законовата презумпция Г. Д. не е биологичен баща на ищцата С. Д.. Според съда искът по чл. 69 СК е допустим, доколкото е предявен в 3г. преклузивен срок от навършването на пълнолетие на ищцата. Въззивният съд е приел заключението от ДНК- експертизата за компетентно и безпристрастно, което сочи висока вероятност- на 99,99 %, че ответникът Н. В. е биологичен баща на ищцата. Фактът на бащинството се потвърждавал и от признанията на Н. В. и на майката М. Д., че са били в интимни отношения в периода януари- май през 2005г. (релевантният период на зачеване). Поради изложените съображения, съдът е уважил иска. По направеното искане във въззивната жалба на Н.В. за допускане на нова ДНК експертиза, въззивният съд е приел, че не е необходимо изслушването на такава с оглед на категоричния извод на вещото лице и признанията на страните за наличието на интимни отношения. Относно твърдението във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение в първа инстанция по даване ход на делото при представено медицинско направление за адвоката на въззивника и създадена невъзможност да се иска допускане на нова експертиза, въззивният съд е приел, че не е нарушено правото на участие на въззивника, доколкото искането за допускане на нова експертиза може да се направи и с въззивната жалба. В касационната жалба отново се твърди, че Н.В. бил лишен от възможност пред първа инстанция да оспори ДНК- експертизата и да иска допускането на нова. Твърди, че въззивният съд не се бил произнесъл по твърдението, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при даване на ход на делото. Въззивният съд бил извършил съществено процесуално нарушение като не допуснал нова ДНК- експертиза. В изложението към жалбата се поддържа искане по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и се поставят следните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и възражения на страните? Пред кой съд следва да се оспори заключение, прието от делегиран съд? Може ли въззивният съд да допусне служебно нова ДНК- експертиза? В срока за отговор ищцата е възразила срещу допускането на касационно обжалване. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. При тази категоричност на приетата по делото ДНК- експертиза, и при условие че не се твърди и не се установява нарушение на процедурата при вземане и изследване на ДНК- материала, то въпросите за това пред кой съд следвало да се оспори ДНК- експертизата и относно задължението на въззивния съд да допусне служебно нова експертиза, са въпроси които не са обуславящи и нямат значение за изхода на делото. В съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 235 и 236 ГПК въззивният съд е дал отговори на всички въпроси и се обосновал за тях в съответствие със закона. С оглед изхода на спора, на ищцата С. Д. следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 1000 евро, представляващи платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО