Решение № 149 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 642/2009 г.

Производството пред ВКС е образувано по повод жалбата, именувана „сигнал”, от Н. Д. Н. срещу разпореждането от 1.ІХ.2009 год. на съдия от Русенския районен съд, постановено по нохд № 882/2006 год. на същия съд, с което разпореждане е върнато като подадено след срока по чл.421, ал.3 НПК искането на Н., именувано „заявление”, за възобновяване на посоченото дело. Становището на прокурора от ВКПр е за основателност на жалбата, което становище и ВКС споделя. Въпросите, отнасящи се до допустимостта на искането за възобновяване, се решават от ВКС. От съпоставката на чл.424, ал.2 с чл.323 и чл.351, ал.4 и 5 НПК, където изрично е посочено, кой и каква проверка извършва относно редовността на подадените въззивна и касационна жалба или протест, както и възможността да се обжалват актовете, с което жалбата или протеста са върнати, се налага заключението,че проверката за допустимостта на искането за възобновяване не е в правомощията на съда, чрез когото се подава. Следваната с чл.323 и 351, ал.4 и 5 НПК законодателна техника не позволява и прилагането им по аналогия посредством препращащата норма на чл.426 НПК след като, ако такава е била действителната воля на съставителите на кодекса, не е имало пречка горните правила да бъдат за пореден път предвидени изрично и в производството по Глава тридесет и трета. С оглед на казаното ВКС в състав от трето наказателно отделение