Определение № 128 от 25.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1553/2018 г.
ВКСII търговско отделение25.06.2020 г.
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 67/ 09.12.2019г. по т.д. № 1553/2018г. по описа на ВКС, II ТО, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ЮТОРУС” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „АЛИАНЦ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК[ЕИК], разноски за производство пред първата инстанция в размер на 786,54 лева – държавна такса. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248, ал.1 ГПК на „Алианц Лизинг България” ЕАД, ЕИК[ЕИК], за допълване на решение № 67/ 09.12.2019г. по т.д. № 1553/2018г. по описа на ВКС, II ТО, в частта за разноските, чрез присъждане в полза на „Алианц Лизинг България” ЕАД на адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1537,92 лева и на адвокатско възнаграждение за втората инстанция в размер на 436,80 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Алианц Лизинг България” ЕАД, с искане за допълване на решение № 67/ 09.12.2019г. по т.д. № 1553/2018г. по описа на ВКС, II ТО, чрез присъждане на направените от молителя разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 2324,46 лева и на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 436,80 лева за втората инстанция, като се поддържа, че сумите са изчислени съобразно уважената част на иска. Ответникът, „Юторус” АД, не представя отговор на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е частично основателна. С решението по чл.290 ГПК, чието допълване в частта за разноските се иска, ВКС е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че на ищеца се дължи по процесния запис на заповед сумата от 20 107,25 евро от претендирания размер от 45 750 евро, като са присъдени в полза на касатора – настоящ молител, разноски за касационното и заповедното производство. Липсва произнасяне на ВКС по искането на касатора – ищец за присъждане на направените разноски за исковото производство пред първата и втората инстанция. Настоящият състав констатира, че пред първата и втората инстанция ищецът - молител не е ангажирал доказателства за договаряне и изплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което молбата по чл.248, ал.1 ГПК в тази част е неоснователна. За първата инстанция ищецът е заплатил държавна такса от 1789,61 лева, от която в негова полза следва да се присъди сумата от 786,54 лева, изчислена съобразно уважената част на иска. С оглед изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК е частично основателна, като следва да бъде уважена за сумата от 786,54 лева - направени разноски за държавна такса за първата инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение